Защо наричат остеопорозата „тихата епидемия”?
Защото при това заболяване няма симптоми и няма оплаквания, затова и няма начин да бъде хванато рано. Но медицината е напреднала и съществува апаратура, с която може да се установи има ли пациентът остеопороза. Това са апарати, които се наричат остеодезинтометри.
Остеопорозата е метаболитно костно заболяване. Пациентите често идват и казват: „Боли ме тази става, вероятно имам остеопороза.“ Но тя не е ставно заболяване и не боли. Тя тихо ограбва костите. Те стават по-рехави. Става въпрос за намаление на количеството и качеството на костта. Когато се счупят хоризонталните костни гредички, се получават микрофактури, които често не се усещат, но с годините те смачкват прешленото тяло.
Защо най-често жените страдат от тази болест?
Заради факта, че след края на менструацията жените губят естрогени, които са пазителите на костта. Тогава започва много бърза костна загуба. Жените се делят на бързо губещи и бавно губещи костна маса. Първите могат да загубят до 4-5% от костната си маса. Жените са по-застрашени. Но мъжете също не отстъпват, защото при тях има андропауза. И когато намалее тестостеронът им, започва загуба на костна маса.
Ала тази болест нямаше да е интересна и социално значима, ако тя не водеше до счупвания. Най-честите костни фрактури са на прешлените, защото там е най-бърза костната загуба. Когато има фрактура, пациентката се оплаква от остра болка. При поредица от фрактури на прешлените болката може да е 365 дни в годината. Тези пациентки в крайна сметка завършват с „вдовишка гърбица”. Това им пречи да се хранят, да дишат. В крайна сметка пациентът загива от толкова много прешленни фактури.
Прешленните фактури са най-честите, но бедрените фрактури са най-тежките, защото всяка пета жена с фрактура на бедрената шийка загива в първата година след фрактурата. Тя загива от усложненията при залежаването – тромбемболии, пневмонии. Други чести фрактури са на ръката.
20 на сто от всички жени, счупили прешлен, задължително през следващата година ще счупят втори прешлен. Дори не е необходимо падане при второто счупване. Понякога фрактурите се случват при падане от човешки ръст, при леко усукване, при ставане от леглото дори.
В страните от ЕС на всеки 30 секунди се случва фрактура от остеопороза.
Колко души са засегнати от болестта в България?
Имайки предвид световната статистика, за България имаме приблизителни цифри – около 820 000 са жените с намалена костна плътност. 317 000 от тях са с остеопороза. Останалите са с междинния стадий – остеопения. При остеопенията също има голям риск от счупвания.
Освен менопаузата кои са другите рискови фактори?
Женският пол. Жените природно трупат по-малко пикова костна маса от мъжете до 25-30-годишна възраст. След това до края на живота ни продължава изключително бавното разграждане на костта. На около 50 години жените рязко започват да разграждат костна маса заради липсата на естрогени. Всяка трета жена и всеки пети мъж във възрастта над 50 години имат остеопороза.
Защо остеопорозата сега е честа? Защото се удължи продължителността на живота и защото можем да я диагностицираме. По време на Римската империя не е имало остеопороза, но тогава продължителността на живота е била 25-30 години. 40-годишните са били старци. Рискови фактори освен пола, менопаузата и възрастта са грацилният скелет и ниското тегло. Тези хора са по-предразположени. Рискови фактори са тютюнопушенето и алкохолизмът, недостатъчната консумация на млечни продукти, риба, плодове и зеленчуци. Т.е. недостатъчна доставка на организма на калций и витамин Д. За усвояването на калций е нужен витамин Д. Той се набавя от ултравиолетовите лъчи, затова е важно 10 минути дневно човек да е на слънце.
Обездвижването също е проблем. В 80% от денонощието съвременният човек е обездвижен. Това води до деактивиране на клетките, които изграждат костта. Трябва поне 30 минути на ден човек да се движи.
Костта е жива тъкан. Ня мястото на разградената се изгражда нова и това е динамичен процес. При остеопороза равновесието се нарушава, превес взима разграждането на костта. За да се стигне до остеопороза, помагат и някои еднокринни, ревматични и бъбречни заболявания, които засягат младите. Всички пациенти на хемодиализа са с остеопороза. Има лекарства, които водят до остеопороза. Това основно са кортикостероидите, които се използват точно за лечението на посочените заболявания.
Значи е добре всички жени в менопауза да се изследват за остеопороза?
Задължително е. Диагнозата се поставя с рентгеновите апарати, но има и ултразвукови машини, при които няма лъчево натоварване. Те не могат да се използват за диагноза, а за скрининг – когато изследваме големи групи хора. Установяваме застрашените и ги изпращаме за изследване с ДЕКСА апарат. Само едно изследване с ДЕКСА не е достатъчно. То определя количеството на костта, но е грешка да се започне лечение без определяне и на качеството на костта. То се установява с изследване на кръв и урина чрез маркерите на костната обмяна. Чрез тях се ориентираме за какъв тип остеопороза става въпрос.
Вероятно има генетична предразположеност към остеопороза?
Над 150 гени са обвинени, че носят наследственост. Но върху костната минерална обмяна имат влияние много фактори. Добрата новина е, че остеопорозата е лечимо заболяване.
Има ли профилактика извън движението, слънцето и хранителния режим?
Важно е развитието на човек още от майчината му утроба. Бременната трябва много да внимава и да поема точно тези продукти, които ще изградят здрав скелет на бебето. За подрастващите е изключително важно ежедневно да приемат млечни продукти. Момичетата между 14 и 17 години масово гладуват, за да бъдат слаби и това им струва много голяма костна загуба. Точно във възрастта, когато трябва да трупат пикова костна маса. За момичета на диета остеопорозата е неизбежна след менопаузата.
Има ли лечение на остеопорозата?
Да, това е лечимо заболяване. Златен стандарт в лечението е групата на бифосфонатите, които са с доказан ефект и спират костното разграждане. Има различен начин за прием на бифосфонати – ежедневна таблетка, седмична таблетка, месечна таблетка. За съжаление, бифосфонатите биха могли да причинят увреждания на хранопровода и стомаха, защото приемът на таблетката е специален, а пациентите не винаги спазват този ритуал. Освен това те често забравят да си пият лекарствата, затова много по-добро е венозното вливане. То има два варианта – на три месеца или веднъж годишно. Това лечение щади стомаха. Едногодишното вливане е голямо постижение на човечеството. “Акласта” е такъв препарат, той съдържа золедронова киселина. Това облечкава пациента, защото не трябва непрекъснато да мисли за лечението си. Това е най-мощният бифосфонат и има най-висока антифрактурна ефикасност. С приема му намалява рискът от фрактури на прешлените със 70%, а с 41% намалява рискът от бедрени фрактури. Аз имам много пациенти на “Акласта”, които вече идват за второ вливане и те са доволни, защото костите им са здрави и нямат странични ефекти.
