Ханой означава „в река“. Централната част на града е обвита от Червената река. През 1010 г. местният владетел Ли Тай То премества столицата си на мястото на сегашния Ханой, след като получава знак свише.
В Ханой има все още хора, които помнят с добро последните години на комунизма в България. Тогава те работеха по български строежи и заводи, защото, както може би и сега, в страната имаше достатъчно ръководители, но не достигаха работници. За българите присъствието на виетнамски гастарбайтери се свързваше предимно с изчезването на бездомни кучета. Не знам колко истина имаше в тази легенда, но в Ханой сега видях доста кучета и не останах с впечатление, че собствениците им ги отглеждат за храна.
Общ изглед от Ханой, в дъното се вижда Червената река. Местният владетел Ли Тай То твърдял, че видял дракон, който се издигнал от водите на Червената река. Какво ли са слагали във виетнамската водка по онова време…
Езеро – част от Червената река. Сега наред с евтина, но със съмнително качество местна оризова водка, в магазините могат да се купят няколко вида хубава руска, украинска и белoруска водка на съвсем поносими цени. Всъщност една бутилка „Руский стандарт“, например, е по-евтина от което и да е обикновено вино, внесено от Чили или Австралия. Местните бири “Ханой” и “Сайгон” съвсем не са лоши.
Паметник на Ли Тай То. Близо до паметника на владетеля Ли е централният парк с езерото Хоан Ким. Там би било приятно за разходка, ако ги нямаше стотиците търговци на картички, справочници, сувенири, които не пропускат чужденец.
Езеро с къщата на костенурките в средата. И още една легенда – Хоан Ким означава върнат меч. Според преданието владетелят Ле Лой получил от боговете вълшебен меч, за да отблъсне нахлуващи китайски войски. По-късно, докато се возел в лодка по езерото, Ле Лой срещнал гигантска костенурка, която грабнала меча и го отнесла в дълбините, за да го върне на боговете. Пак се питам, какво са слагали едно време във виетнамската водка? Говори се, че в езерото още живеят огромни костенурки, а легендата се разиграва в местния куклен театър.
Ханойска улица с моторчета. Ханой е пълен с моторетки и всяко пресичане на улица в града е приключение. Рояци бръмчащи и пушещи машини връхлитат върху пешеходците далеч преди светофарите да са се установили на зелено. Най-важното е при пресичане да не се бърза и да не се правят резки движения. Мотоциклетистите, включително тези, които приличат на 11-годишни, са удивително стабилни и маневрени.
Студентки посрещат гости в ханойски хотел в традиционни виетнамски облекла.
Всички виетнамки са крехки и стройни, но това не пречи на продавачките на плодове да обикалят улиците с нещо като кобилица през рамо, от която висят два големи коша, пълни с плодове. Само жени се занимават с тази търговия.
В търсене на забележителности попаднах първо на католическа катедрала. Тя е останала от времето на френското присъствие. Струва ми се, че не е много посещавана в наше време. Беше заключена, а в двора й момчета играеха футбол.
По-късно видях и националната опера. Тя е строена по модел на парижката. След изгонването на французите е използвана за политически събрания. Сега в сградата отново се пее, но местната опера е само за хора със здрави нерви.
Физическо. Като комунистическа държава Виетнам има в изобилие червени знамена и петолъчки, но съм сигурен, че сегашните виетнамци се интересуват повече от Бенджамин Франклин (100 доларова банкнота), отколкото от Хо Ши Мин (всички виетнамски банкноти).
Будистки храм. Една виетнамска студентка срещу 10 долара ме разходи с моторчето си до мавзолея на Хо Ши Мин. Не снимах по пътя, защото бях зает да се държа за нея, за да не се изръся на улицата.
Дружеска запивка. Кой казва, че в Азия не се пие? Вечерта заваля лек дъжд, но гости на хотела нахлузиха на главите си салфетки и продължиха да надигат чаши, сякаш нищо не е било.
