Да, същата аз, която никога нищо не е спасявала, освен себе си и то с леки трудности и за кратко. Ще кажете, какво пък толкова си направила? Има толкова много бедстващи ХОРА по целия свят, деца, умиращи от глад, и държави, в които тече война. И защо, по дяволите, трябва сега да ни вреш в очите твоето малко действие?
Дам, думата е действие, а не бездействие. Успях точно в този свят да не бъда безразлична, с което особено се гордея, защото хиляди пъти съм била такава. Онова лесно движение на главата встрани, гледането в една точка, вдигането на рамене, отронването на репликата „Съжалявам, но нямам или не мога“.
Като видях къде живее Блеки, разбрах, че скоро ще бъде изгонен. Човекът, който беше решил да го спаси от кашон, не можеше да се грижи за него. Това бебе-куче щеше да се озове навън и естественият подбор на улицата да реши как и докога ще живее. Блеки беше напът да се превърне в статистика.
Бързо взех решение поне да му помогна в намирането на нов дом, след като бях напълно наясно, че не мога да го прибера в този момент от живота си. Да имаш куче трябва да е добре обмислено решение, а не плод на емоции и състрадание. Това е грижа, която продължава години наред, човек трябва да има желанието, условията и възможността и съответно дълго време да ги поддържа силни.
И какво се прави тогава, когато търсиш нов дом или приемен такъв? Започваш да звъниш телефони на организации, чийто предмет е помощта на животни в беда.
Аз лично започнах с Animal Rescue. Беше неделя, късен следобед, въпреки това на горещата им линия, която видях в сайта, ми отговори човек. Обясниха ми, че не могат да вземат в приюта толкова малко куче (под 3 месеца), особено когато няма и необходимите ваксини. Но ако извърша определени стъпки, могат да го вземат за осиновителския уикенд в техните зоомагазини. Посъветвахме веднага да му направя снимки и да споделя информацията за него във фейсбук и по групите с такова съдържание. Написаха ми и в лично съобщение за важните действия, които трябва да предприема.
При всички положения кутрето трябва да бъде прегледано от ветеринар. Той ще може по зъбите да даде информация за възрастта. Ако кутрето е под 3 месеца, схемата на ветеринарните манипулации е:
1) Международен паспорт, в който ветеринарът вписва всички манипулации. Международният паспорт е тъмносин, с уникален номер.
2) Обезпаразитяване – за глисти, както и външно, 2 седмици след това пак, и още 2 седмици след това пак вътрешното.
3) 2-3 дена след първото обезпаразитяване – ваксина DP – тя е за 2 болести – гана и парвовироза.
4) 2 седмици след първата ваксина – голяма ваксина DHPPiL.
5) 2 седмици след това – 2-ра голяма ваксина – DHPPiL
6) Ваксина срещу бяс при навършване на 3 месеца или при слагането на 2-рата голяма ваксина, ако тогава кутрето е с навършени 3 месеца.
Обадих се и на клиника Добро хрумване, които обещаха да съдействат с преглед и преференциална цена на ваксините за Блеки.
Прибрах се вкъщи и започнах да действам по разпространението на информацията. Понеже на следващия работен ден колеги от редакцията ме посъветваха да се свържа с фондация „Четири лапи“, реших, че ще се обадя и там.
За съжаление на тяхната гореща линия попаднах на жена с лошо отношение. Остави ме с отворена уста – не успях да довърша изречението си, камо ли да задам останалите въпроси, които ме интересуваха.
Понеже съм човек, който никога не е гледал куче, може би моите питания ѝ се сториха глупави и излишни и затова тя тържествено реши, благодарейки, да ми затвори слушалката.
Като се окопитих след моментното унижение, отново реших да се обадя. От сайта видях телефон за медии. Светна ми лампичката – ми аз съм и журналист, що да не се обадя този път като такъв.
Попаднах на любезен и внимателен господин, който ми даде майл за обратна връзка за оплаквания, който аз ползвах, разбира се. Упражних си немския, защото фондацията е австрийска и съответно писах до седалището им. Впоследствие получих стандартен отговор и от тях, а те от мен второ писмо (доста по-подробно), на което още не са ми отговорили…
Именно от втория служител получих ангажирано отношение. Помогна много на Блеки и за необходимата ваксина, и за осиновителския договор, който по-късно ползвах. Мисля че той по принцип е такъв човек.
Обаче не всички хора, които работят във фондации са добри и отговорни. Не си представяйте някакви лекокрили ангели, които правят изкуствено дишане на кученца и котенца. И там има амортизация, и там има отегчение…
Затова трябва да търсим обратна връзка. В крайна сметка, ако си се изтощил от прекалено помагане, винаги можеш да напуснеш. Но отегчен доброволец или служител в тази сфера е най-стряскащото за гражданин, решил да помогне на животно в беда.
Но да се върнем на Блеки. Почнаха да се нижат дните, благодарение на служителя от „Четири лапи“ и на други групи снимката на Блеки с информация постигна сериозно разпространение в социалните мрежи.
С мен започнаха да се свързват хора във фейсбук. От съветите на Animal Resque и „Четири лапи“ си направих кратък списък с въпроси, които издаваха много от бъдещите намерения на кандидат-стопаните.
Първо се съобщава категорично, че кучето няма порода. Не е ясно какво ще стане. Може само да се предполага.
Трябва да сте наясно дали човекът, с когото разговаряте, има 18 години. Много ентусиазирани тинейджъри впоследствие се сблъскват с твърдата ръка на родителското тяло, която не иска да има и куче.
Обяснявате, че кучето е бебе, съответно – пишка и ака навсякъде и почти постоянно. През нощта плаче.
Ще трябва да му се правят ваксини и прегледи.
Как и къде ще бъде гледано? Аз лично не исках Блеки да е куче на верига.
Предлагате да бъде подписан и осиновителски договор. Той все пак гарантира желание и от двете страни за сътрудничество, ако не друго. Ако общувате в интернет, поискайте да знаете истинските имена на човека отсреща. Появяват се и профили под псевдоними.
Бъдете наясно, че кандидат-стопанинът може да се откаже, включително и като види кучето.
В рамките на седмица проведох мини-кастинг с елементи на разочарование, но в крайна сметка стигнах до Таня. Жена, която ми направи добро впечатление. Вие не просто подарявате куче, а му търсите нов дом и верен приятел.
Таня беше през цялото време откровена с мен. Искаше да подари кучето на приятел, който си търси домашен любимец. На няколко пъти я питах, той наистина ли е съгласен и я уверих, че ако иска да си върне „подаръка“, могат отново да ме потърсят. Тя гарантира, че новият собственик е наясно и че е готов да поеме всички отговорности. Подписа осиновителския договор.
Въпреки всичко, за мен първите дни след преместването на Блеки бяха критични. Запознах се виртуално с осиновителя. Помолих го за снимки и да поддържаме връзка. Съдействах за ваксинирането, което фондация „Четири лапи“ извърши безплатно.
Още един съвет. Споделете пред новия стопанин, че ще се интересувате и по-нататък за кучето и държите да ви информира за неговото развитие.
И наистина го правете. Ето, дори сега, докато писах този текст, драснах един ред с въпрос – как е Блеки, как я кара?
Бъдете готови не на еднократна помощ, а да събудите човешкото в себе си. Да бъдете истински приятел!
