Фондация „Очи на четири лапи“ е единственото в България училище за кучета-водачи на слепи хора. В страната има 18 000 незрящи, а дипломираните кучета всяка година са едва седем или осем. Половината от финансирането е от дарения. Организацията е пълноправен член на европейската федерация на училищата за кучета-водачи на слепи – IGDF, както и на международната федерация на училищата за кучета-водачи на слепи.
За специалните умения и безграничната любов на питомците им към човека, за когото се грижат, за това как се създава едно служебно куче за слепи и как може всеки да помогне на инициативата си говорим с председателя на организацията Албена Алексиева.
– Албена, колко време трае обучението на едно куче-водач?
– Целият процес на обучение на едно куче-водач продължава около 2 години (22-24 месеца). Започва, когато избраното куче е на 2 месеца, а изборът става с тестове. Те измерват чиста нервна дейност. С тяхна помощ преценяваме дали бебето притежава нужния темперамент, нужния тип нервна система, които ще му позволят да стане куче-водач на слепи. След това го настаняваме в приемно семейство. Там живее до около 12-месечна възраст. През това време то трябва да порасне, да получи основен пакет обучение по послушание и домашни навици и да се социализира.
Домашните навици са специфични. На бебето е забранено да проси, да взима храна от масата, да се качва по мебелите, да играе и да спи по шефските места. Забранено му е да гони и да проявява нездрав интерес към котки, гълъби, врабчета, към други видове домашни любимци, с които може един ден да съжителства като работещо куче-водач. То трябва да бъде изключително толерантно към всички живи същества в дома, в който расте и се възпитава. Ние наричме този 12-месечен период „средно образование“.
– Кои породи използвате?
– Лабрадор-ретривър и голдън ретривър са породите, с които работим. По цял свят това са предпочитаните породи за тази служба. Те притежават нужния голям комплекс от качества, за да се справят добре със задачата си. Важни са размерите, уравновесеността, интелигентността, да нямат никаква изявена агресия. Важно е да са любознателни, да са доверчиви, за което допринася и социализацията и обучението в приемните семейства. Трябва да се научат дисциплинирано и послушно да се държат на всички обществени места – в обществения транспорт, в магазини, ресторанти, кафенета, на гости, на театър, на кино, на вилата, докато са на почивка. Всичко това трябва да преживеят още докато са в приемно семейство. Тези породи имат потенциала да се справят и са достатъчно генетично здрави, за да може на 12 месеца поне половината да издържат на тестовете за окончателна годност.
– Как избирате приемните семейства, които да отгледат бебета до 12-месечна възраст?
– Нашата програма за приемни семейства е отворена целогодишно, тя съществува от 2003 година. Всички, които са готови да се ангажират с отглеждането, възпитанието и социализацията на кучета идват при нас на интервю. По време на него ние си уточняваме взаимно представите. Като на финала всяко приемно семейство е наясно дали е одобрено и дали ще получи куче за отглеждане. Приемното семейство трябва да е мотивирано и социално ангажирано. Това са обикновено млади хора, които имат достатъчно време, за да посветят усилия и любов на кучето.
– Обучавате ли и самите приемни семейства и кой се грижи за издръжката на кучетата?
– Приемните семейства получават храната за кучето, не плащат за ветеринарните грижи и трябва да посещават задължително тренировъчни часове по един път седмично. Упражненията се правят в група на различни оживени места в града – в подлези, на гарата, в заведения за обществено хранене, по улиците, в обществения транспорт. Там наш инструктор показва и наблюдава работата на приемните семейства и кучетата, а след това коригира това, което е необходимо.
– Как се подготвят да се разделят с питомеца си след 12 месеца?
– Те трябва да са наясно с този факт още от момента, в който кандидатстват. Тоест хора или човек, който не е способен да държи в ума си идеята, че това не е неговото куче, че ще подготвя куче, което точно когато стане голямо, възхитително, красиво, послушно, ще трябва да върне, за да бъде обучено да служи на някого другиго. Човек, който не е способен да осъзнае и да осъзнава това през цялото време просто не е за нас и тази работа не е за него.
Не че хората, които се хващат да го правят нямат емоционалния стрес в момента на раздялата. Имат го, но много по-леко се преживява това, когато си подготвен. Страдащите са хората. Кучетата са гъвкави, адаптивни, те познават базата на училището и персонала. Познават съучениците си от класа, в който са ходили на тренировки по послушание като бебета и млади кучета. Така че, когато дойдат тук, имат два-три дни, за да се пренастроят и да се адаптират и отново са напълно щастливи и включени в купона. Страдат със седмици приемните семейства. Единствената утеха, която можем да им предложим, е веднага да вземат ново куче за отглеждане.
– На година кучето минава тестове за годност. Какви са те и какво се случва ако то не успее да се справи с тях?
– Тестовете за годност са два пакета – проверка на здравето и проверка на поведението. Поведенческият тест включва 10 подтеста – проверява се реакцията му на изстрели, на трафика. Как се държи при среща, при влизане и излизане от различни видове обществен транспорт, при среща с глутници и свободно пуснати домашни кучета, реакциите му на котки, птици, гълъби, врабчета и т.н. Проверява се също така способността му да се концентрира върху инструктора и да следва изискваните от него работни задачи, а не да се занимава със своите страхове или любознателност.
Куче, което покаже лоши резултати на два от тези десет теста отпада. Кучето няма право на улицата да се грижи за себе си, то се грижи за човека, когото води. И куче, което няма потенциала да пренебрегне своите страхове или изобщо куче, което има страхове, не е годно за куче-водач. А по отношение на здравето на тази възраст те вече са оформени окончателно физически – правим изследвания на опорно-двигателния апарат, изследвания за дисплазия, която за съжаление е породна болест. Служебното куче трябва да служи на своя стопанин, а не той да служи на него. Така че на нас са ни нужни здрави кучета – със здрави сърца, здрави дихателни органи, с добър слух.
– Негодните за работа осиновяват ли се?
– Негодните кучета просто са лишени от кариерата да станат водачи и стават домашни любимци. Тях ги чака безгрижно диванно бъдеще. Имаме списък от чакащи да получат като домашен любимец отпаднало от нашите програми куче. Хората знаят, че те са фантастични домашни любимци – послушни, дисциплинирани, социални. Когато кучето има здравословен проблем не приемаме дори и символични дарения. Ако има някакъв поведенчески проблем, не бихме се отказали от някакъв жест. Той винаги е символичен и не може да покрие целия разход, който вече сме направили.
– Наричате обучението през втората година на животното висше образование.
– Когато едно одобрено куче, излязло от приемно семейство попадне в базата на фондацията, то има своя персонален обучител. Той се занимава с него всеки ден минимум по три часа. Работата е на полигона, в реални градски условия по маршрут и се провежда общ курс по послушание.
От 35-ия маршрут започват проверките на кучето. Това е много важен етап. Инструкторът си слага маска на очите и реално става сляп. Излиза в градски условия по учебния маршрут със своето куче, което го води. Комисия от колеги оценява работата на животното и отбелязва неговите грешки. Тези проверки се заснемат и се прави анализ. След това инструкторът гледа точно къде и точно какво греши неговото куче. В следващия етап на обучението тези грешки се изчистват. По подобен начин се прави изпита за дипломиране на кучето. Инструкторът тръгва по градски маршрут с маска на очите, воден от обученото от него куче.
– Какви изисквания трябва да покрие едно куче, за да се дипломира?
– Трябва да не направи повече от 20 наказателни точки на изпита. Като имате предвид, че максималният брой точки – 100 е непостижим, а минималният брой точки е 80. Ако кучето падне под долната граница, е скъсано. Това означава, че взима допълнителни обучителни часове и се явява на поправителен.
Мога да ви дам пример какво се наказва с отнемане на точки. Ако са спрели на ръба на тротоара и се подготвят за пресичане, едно стъпване с едната лапа на улицата без команда “напред!” се наказва с десет наказателни точки. Едно обхождане на препятствие, така че човекът само с рамо е докоснал огледалото на колата, камиона или дървото, се наказва с три наказателни точки. Кучето трябва да може да преведе човека през абсолютно всички препятствия безопасно и без излишна самоинициатива. Инициативата на кучето е важна, но тя трябва да е контролирана в рамките на безопасността на човека.
– За конкретен човек ли се обучава?
– Винаги. Ние имаме психомоторните профили на всички одобрени кандидати и знаем какъв тип кучета са им нужни. Като темперамент, ръст, степен на активност, начин на обхождане на препятствията. И търсим съвпадение между работния профил на кучетата и нуждите на вече одобрените кандидати. Работният профил на кучето става ясен в последния етап от обучението му, последните три месеца. Тогава на финалната права знаем за кого готвим това куче. Човекът не знае. Той е наясно, че има куче, което се готви за него, но не знае нито името му, нито го познава. Прави се, за да се избегне емоционално разочарование. След като кучето е дипломирано викаме тук слепия човек и го обучаваме.
– Колко дълго работят слепият човек и кучето-водач в базата на фондацията преди да станат двойка и да заживеят заедно?
– Обучението е минимум месец. Поне две седмици слепият човек живее тук в симулирана домашна среда. Това е част от обучението му. На втория ден той заживява с кучето. Всеки ден има тренировки от 09:00 до 17:00 часа, на обяд има теоретични лекции. Тук човек се научава как да се грижи за кучето си – как да го храни, разхожда, реши, да му бърше лапите. Да изисква от него дисциплинирано и послушно поведение, когато той спи, когато се храни, когато работи на компютъра си, когато има гости и т.н. Симулираме всяка минута от ежедневието, което ще имат те после.
– Случвало ли се е да не се харесат?
– Не е имало случай да не се харесат и да не напаснем двойката. Имало е случаи, когато впоследствие сме си взимали кучето, защото слепият човек не е спазвал изискванията за работа. Не се е грижел достатъчно добре за кучето, допуснал е да се влоши здравословното му състояние. Ние сме длъжни да правим мониторинги и проследяваме работната форма на кучето и статуса на двойката. Ние и контролираме, и помагаме. Слепият човек може да ни се обади по всяко време за решаване на конкретен проблем – изработване на нов елемент в маршрута, проблеми със средата. Недопускане с кучето-водач някъде, защото за съжаление това все още се случва в България.
– Колко души имат нужда от кучета-водачи в България и колко успяват да получат?
– В момента 15 души чакат за дипломирани кучета-водачи. При нас кандидатстването е постоянно, целогодишно. Потенциалната целева група, за която работим е от около 2000 души. Това са слепите хора между 18 и 60-65 години. Ние по финансови причини не можем да подготвим повече от 7-8 кучета годишно. Просто защото средствата не достигат – нито за отглеждане на млади кучета в приемни семейства, нито за ангажиране на повече инструктори.
– Слепите хора плащат ли си кучето-водач?
– Не, всеки сляп гражданин на България получава кучето си за един български лев. Той подписва договор за безвъзмездно ползване. Де юре кучето остава наша собственост до края на работния си живот, а слепият човек го ползва безвъзмездно.
– Колко време продължава работната кариера на кучето-водач?
– Смята се, че на 10 години то вече може да бъде пенсионирано, но това зависи от кондицията на всяко конкретно куче. Ако е в добра форма и работи надеждно, няма старчески заболявания и изменения, би могло да работи и след 10-годишна възраст. А има и кучета, които се налага да се пенсионират и по-рано поради появата на някоя болест, която прави работата им ненадеждна.
– Какво се случва с пенсионираните животни?
– Принципът е такъв – ако кучето се налага да се пенсионира, без значение на каква възраст е, слепият човек има правото да избере – дали ще го задържи като домашен любимец и няма да работи с него, а просто ще си го догледа до края на живота му и ще вземе следващо работещо куче. Тоест ще се озове с две кучета вкъщи. Или ще ни се обади и ще каже, че иска работещо куче, но не може да гледа и това. Тогава ние сме длъжни да му осигурим дом, където да доживее старините си.
– Как стоят нещата по закон с допускането на кучета-водач на обществени места?
– Категорично стоят нещата. От 1 януари 2005 година в закона за интеграция на хората с увреждания има два текста, съгласно които слепи хора с кучета-водачи имат право на свободен достъп до всички места за обществено ползване и във всички видове обществен транспорт. Няма значение каква е собствеността – място за обществено ползване е всяко място, което предоставя обществена услуга. Това може да е общински парк, частна банка, ресторант, хотел, кино, театър – всичко. Но въпреки това законът се нарушава.
– Каква е по-честата причина за недопускане на кучета-водачи – незнанието на закона или негативното отношение към животното?
– В 90% от случаите става въпрос за незнание и в 10 на сто отказите се дължат на лично отношение. Да кажем, някаква фобия или някакъв обусловен от предходен опит негативизъм изобщо към кучето като животно. Но много малко са случаите, в които след като се обясни статута му, реакцията продължава да е негативна. Обикновено тези случаи стигат до Комисията за защита от дискриминация и там има вече доста осъдителни процедури.
– Как се финансирате?
– Трудно. Главно с дарения, със спонсорства и с работа по целеви проекти. Печелим грантове. Но няма как да спечелиш грант, с който да плащаш заплати за регулярен обучителен процес, газ и ток и да купуваш храна на кучето. Няма финансираща програма, която да дава пари за това. Правилата на грантовото финансиране са такива. Трябва да докажеш, че ще направиш нещо ново, което вече не е рутина и тогава получаваш средства, за да го развиеш.
До преди една седмица ни беше спряна газта, заради две неплатени сметки в средата на зимата. Около 10 дни бяхме на студено. За съжаление финансирането ни е нерегулярно заради непредвидимия характер на източниците и тяхното решение кога и колко да дадат. За да работим в рамките на нормалното ни трябват около 200 000 лева годишно, което, погледнато от космоса, са смешни пари. С колкото висши служители на ключови позиции съм говорила, казват: „Ама това е смешно“. Като е смешно – дайте ги! Но ги няма просто.
– Държавата участва ли?
– Държавата се включи преди една година с финансиране на обучителния процес на слепия човек. И дава 51 000 годишно само за този обучителен процес. Тоест държата е готова да финансира процеса на обучение на човека как да използва рехабилитационното средство. Но тя не дава пари за това рехабилитационно средство. Тоест, ако вие запишете шофьорски курс, държавата ще ви плати самия курс, но няма да ви осигури кола.
– Кой е най-емоционалният момент от работата?
– Всички работим за мига, в който притесненият, стагниран, пълен с вътрешни ограничения и подчинен изцяло на външните ограничения сляп човек полита, взимайки своето куче. За момента, в който той тръгва вътрешно и външно освободен да живее живота си с възстановен апетит и охота. Да прави разни неща, да постига разни неща. Всички хора, които са взели наши кучета в рамките на една година отключват невероятни промени. Започват да учат, намират си работа, женят се, разширяват си социалните контакти. Тоест те реално преживяват метаморфоза, ключ към която е кучето-водач. То не само им дава физическа сигурност на улицата и самостоятелна и независима мобилност. Дава и ново самочувствие, и увереността, че могат да живеят нормално, полезно и забавно. Стига да поискат!
