„Коравите мъже не танцуват.“ Казал го е самият Норман Мейлър и то в заглавието на едноименния си роман. За да избегнем генерализацията, а и сексизма в едно изречение – не става въпрос изобщо да не се танцува и не става въпрос само за мъжете.
На всеки се случва да попадне в клуб, където поне няколко човека танцуват по толкова неадекватен и дори фрапантен начин, че няма как да не се опита да се разграничи максимално от тях. Как по точно? Като избягва да танцува с техните плашещи и/или комични движения. Ето защо трябва първо да е наясно с тях.
Още Роуън Аткинсън в стар свой скеч обяснява как (цитираме): „Някои хора танцуват сякаш нещо излиза от задниците им, а други – сякаш нещо влиза в тях“. Това може да има връзка със специфичните движения в таза под звуците на феноменален хит в миксолидийския лад. А може и да няма. Важно е обаче да не се прекалява.
Популярният sitcom герой Чарли Харпър (изигран от съименника си Чарли Шийн) обясняваше в серия от „Двама мъже и половина“ на малкия Джейк, че успешният танц поне за мъжа е съвсем леко поклащане и движение с ръцете, но в никакъв случай нищо повече. Да, това няма да ви направи Джон Траволта в „Брилянтин“, но и със сигурност ще ви спаси от превръщането в посмешище и герой от бъдещо популярно осмиващо видео в youtube. Това обаче е по-скоро за представителите на силния пол. Има обаче и други по-специфични, но универсални правила.
Много е просто: мъже, не танцувайте като гаджетата си – всички прекомерни чупки в кръста, физиономии и движения ала Майкъл Хътчънс (той можеше да си го позволи, ние – не) не вървят; дами, бъдете дами и не правете опити да привличате внимание – вие така или иначе привличате внимание, така че спокойно. И за двата пола всичко ще е наред, само не прекалявайте със старанието. Още няколко неща.
Представете си, че въртите кръгло тесто за пица с две ръце над главата си. Така, това е едно от движенията, които ще трябва да избегнете. Никаква пица, никакво тесто, в клуб сте, а не работите в пицария.
Също, работите ли в склад, където трябва да местите кашони по цял ден? Не? Прекрасно. Просто не правете и онова специфично движение – взимане на кашон над главата вляво, поставянето му по средата, взимане на друг от дясната страна и т.н. Може ли цялото упражнение да е дори по-кошмарно? Разбира се – ако не го правите в ритъм. Но това не променя нищо.
Представете си огромен казан. Да, казан с много гъсто сладко. Представете си и адекватно голяма дървена бъркалка, която държите с две ръце и бъркате сместа с кръгообразно движение. Не е много оригинално, да не кажем, че индикира липса на въображение. Джоуи от „Приятели“ го е правил многократно, всеки средностатистически идиот в селските дискотеки го е правил многократно, няма нужда от още повторения.
Боксовите мачове са за ринга. Точка. Не е нужно да стискаш юмруци и неадекватно да се поклащаш в полуадекватен ритъм – това важи особено за мъжете. На определени места в определени градове това определено ще се възприеме като покана за физическа саморазправа (да, тройното повторение е умишлено).
Погото е за специалисти. Дамите, които са решили да се хвърлят смело в голямото блъскане, са наистина: а) смели; б) неразумни, защото се очаква мъжете да внимават с тях. В погото внимание няма. Много е дълго сега тук да се впускаме в пространен разказ за произхода на погото, за племенните танци, за агресията и за връзката с музиката, затова ще сме кратки: винаги, когато ти се прииска да се включиш в пого на концерт, се сети за този текст и остави настрани чанта, документи, телефон, всякакви остри предмети (дори химикалки) и всичко, което може да нарани някого. Звучи като съвет от пенсионери, но сам ще се убедиш, че ако толкова много държиш да си част от погото, по-добре да не бъдеш наранен (поне не много) и да не нараняваш.
