Чуйте разказа на Димо Казасов за София от началото на 20 век. Свидетелството е на Златния фонд на БНР от 22.01.1976 година.
Разходката из Стара София в началото на 20 век продължава от ъгъла на тогавашната улица “Мария Луиза” и ул. “Екзарх Йосиф”. Там отдясно на тротоара има голям казан с огнище, в който ври нещо. Притежателят му с маша в ръка прибира по 20 стотинки от минувачите и им дава от скъпоценното съдържание – пълнени шерденчета. Това разказва политикът и журналист Димо Казасов в свидетелство, запазено в Златния фонд на БНР.
От него разбираме колко струват по това време прочутите софийски кебапчета, къде са разпрягали колите си столичани, когато са ходели на пазара между джамията “Баня Башъ” и тогавашния цирк “Театър България”. Той ни обяснява и защо този прочут пазар се е наричал женски.
“По стар обичай, завещан от миналото, жените не ходеха на пазар, а имаха привилегията само да стъпват на улица “Леге”, където се продаваха стоките, които ги интересуваха, и на женския пазар”, разказва Димо Казасов. Останалите задължения тогава са вършели само от мъжете. Това не ги затруднявало особено, защото в града нямало никакви опашки. “Хитрите мъже свалиха от плещите си тази тегоба и я хвърлиха върху плещите на жените едва след като се появиха известните вам дълги и нескончаеми опашки”, разяснява той.
От думите му разбираме и за двете театрални трупи, които развличали софиянци, къде обичал да седи Иван Вазов, за гостилниците и миризмите на града.
Първата част на разходката из Стара София може да чуете ТУК.
