Още през 20-те години на миналия век DUKE ELLINGTON замисля да преодолее ограничението от 3 минутната продължителност на записите, наложено от формата на грамофонните плочи на 78 оборота/мин. Първото му произведение в тази насока е „Creole Rhapsody“ („Креолска рапсодия“ от 1931 година) за да достигне своя връх със 45-минутната сюита „BLACK, BROWN and BEIGE“ („ЧЕРЕН, КАФЯВ И БЕЖОВ“) от 1943 г.
В архивите на DUKE ELLINGTON в института „Smithsonian“ в столицата Вашингтон е запазен текста „Boola“ („Була“) от 1938 година, в който се разказва историята на африканец, пленен, качен на кораб за роби и докаран в Америка. Несгодите, утехата в Библията и освобождението са фрагменти от историята, замислена като либрето на опера, без някога да е реализирана. Този ръкопис обаче дава основата на редица произведения на DUKE, най-вече при подготовката на темите за „ЧЕРЕН, КАФЯВ И БЕЖОВ“.
Както пише IRVING TOWNSEND, продуцент на този албум, тук става реч за един от най-съществените елементи на живота на афроамериканците – обагрянето не защото се споменават три цвята на кожата, а се има предвид три различни начина на живот. „DUKE – твърди TOWNSEND – винаги казва нещо ново със своята музика, дори в тази сюита, за нейното начало той ми каза следното: „Знаеш ли, когато Була е бил докаран на кораб в Америка, той си е мислел, че ще бъде изяден, а вместо това са го карали да работи“. Ето защо първата част на сюитата звучи мощно и оптимистично“ – завършва TOWNSEND.
Първото действие от тази сюита „ЧЕРЕН“ е разделено на две части „WORK SONG“ или „РАБОТНА ПЕСЕН“ и „SPIRITUAL“, две от основните форми на американската негърска музика, първата от които носи силното африканско влияние и влиза в темелите на блуса.
Второто действие „КАФЯВ“ се състои от три части: „ВЛИЯНИЕТО НА ЗАПАДНИТЕ ИНДИИ“, „ПРАЗНЕНСТВАТА ПО ПОВОД НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ РОБСТВОТО“ и „БЛУС“.
В действието „БЕЖОВ“ се пресъздава образа на афроамериканеца от 20-те години на миналия век до края на Втората световна война.
Премиерата на сюитата „ЧЕРЕН, КАФЯВ И БЕЖОВ“ се състои на 23 януари 1943 година по време на знаменитите концерти на DUKE ELLINGTON и неговия оркестър в залата Carnegie Hall само месец след началото на работа върху нея, или както казват очевидци, мастилото още не е било изсъхнало по нотните листа. Публиката посреща радушно експеримента на DUKE ELLINGTON да твори в по-крупни форми, но той се сблъсква с пренебрежителното отношение на част от специализираната музикална критика.
Независимо от това, DUKE продължава успешно да работи в тази насока, все повече се налага като един от най-надарените музиканти на своето време, особено в областта на оркестрацията наред с Charles Ives, дори го наричат „The Hot Bach“ („Горещият Бах“).
След две междинни редакции, през 1958 година той отново се връща към най-мащабното си произведение, което разделя на 6 по-малки части, елиминира съществени откъси, развива отделните теми, обогатява оркестрацията и кани певицата MAHALIA JACKSON заедно с цигуларя RAY NANCE да изпълнят партиите на саксофониста JOHNNY HODGES.
Албума „BLACK, BROWN and BEIGE“ („ЧЕРЕН, КАФЯВ И БЕЖОВ“) ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР, в събота, 26 октомври, след новините от 21.00 ч.
