Ниските температури, снегът и дъждът определено не са добри предпоставки за успешно и забавно използване на най-нискобюджетния и интересен вариант за междуградско пътуване – стопаджийството. От опит знаем обаче, че изобщо няма да се усетим и вече ще е топла пролет, а след нея идва и идеалното за целта лято. Какво трябва да имаме предвид, когато решим да протегнем палеца в (не)известна посока? Хавлията според Дъглас Адамс може и да е есенциален предмет в раницата, но трябва да добавим и още няколко съвета, споделени ни от двойка опитни стопаджии.
„Най-важното нещо за всеки, който е избрал да си опита късмета със случаен превоз, несъмнено е раницата“, категоричен е 29-годишният Светослав. Той пояснява, че този тип пътуване определено му е любимият, практикува го от повече от 10 години и вече е установил какво никога не трябва да пропуска да носи със себе си. „Ясно е, че трябва да имаш кашенце с храна, а най-подходящи за случая са сухарите – не знаеш къде и кога ще замръкнеш, а дори няколко хапки засищат идеално“, споделя той. Обяснява ни, че задължително носи в себе си
малко фенерче, нож, манерка с вода и аспирин
– „винаги ще потрябва“. Не крие, че се запасява с чисто бельо и чорапи, както и винаги носи със себе си един любим пуловер за всеки случай, независимо колко е топло времето. По същата причина си носи и чифт съвсем обикновени ръкавици, защото се е случвало от студ ръцете му да измръзват и да не може да стои дълго с протегнат палец. Запасен е и с поне една книга, защото често се случва да остане сам, а това му е любимият начин за прекарване на времето. А си признава, че мечтае за малък соларен панел, с който да си зарежда смартфона, защото е категоричен, че носенето на лаптоп по такива приключения е само в краен случай.
Приятелката му Мария, на 25, с усмивка обяснява, че най-много са пътували именно като двойка, и това е „най-доброто комбо“. Обяснява ни, че значително по-рядко шофьорите качват две момчета, а двойка момичета рядко ще посмеят да пътуват на стоп, макар че вече и това се случвало редовно.
Повече от двама души не е добра идея да се пробват да стопаджийстват заедно
…,защото много рядко някой се решавал да качи цяла компания при себе си, дори да пътува сам и да има място. „Когато той пътуваше с един негов приятел, винаги чакаха значително повече време, защото и двамата са едни брадати и с дълги коси, а с мен определено става много по-бързо“, смее се Мария.
Двамата поясняват, че цялата история със стопирането на магистрала си е мит от американските филми и е крайно неприложима идея.
„Трябва да си след или преди магистрала в най-добрия случай и е много важно да си на прав участък, а не след завой, защото дори да иска, шофьорът няма много време да те забележи и да реагира“, обясняват те.
Съветват ни каквото и да правим, при абсолютно всички случаи
да имаме пари за автобусни или ЖП билети.
Разказват, че се е случвало да замръкнат край разни села, спали са на пейки с раниците под главите си, а се е случвало да заспиват във влака и да стигат до съвсем различна дестинация от желаната. За което обаче не съжалявали: „Дори се получи по-добре, разходихме се, беше забавно“.
„Мария е стрейт едж, не пие и не пуши, но аз винаги си държа и една втора манерка с алкохол в раницата, защото понякога се случва наистина да замръзваш и си трябва вътрешно парно“, обяснява с усмивка Светослав.
Искаме да ги снимаме. Отказват мило, но твърдо, защото техен приятел и колега стопаджия го снимали за „някакво списание“ и после няколко пъти го сваляли от автомобила, след като са го качили, защото подозирали, че е журналист и щял да пише за тях. Съгласяваме се при условие, че за финал ни дадат някакъв кратък съвет към начинаещите стопаджии, който да е силен поне колкото „Don’t panic“ на Адамс.
„Не се отказвайте“, изстрелва веднага Светослав, а Мария също моментално го допълва: „Наистина си струва“.
