Трагедията в Париж отприщи всякакви коментари и всякакви гледни точки. Странното е, че една от тях остана почти незабелязана.
Je suis Ahmed
Една от първите жертви на терористите беше френски полицай на име Ахмед. Ахмед е едно от имената на пророка Мохамед, произлизащо от арабския корен „hamd“, означаващ „прослава“. Би могло да се преведе като „най-славният“.
42-годишният Ахмед Мерабет беше мюсюлманин. Ахмед загина, защитавайки свободата на словото. „Той беше много горд с името си, гордееше се, че е полицай и че защитава ценностите на Френската република – свобода, братство, равенство”, заяви през сълзи брат му Малек Мерабет.
Ахмед е и името на бащата на единствения загинал български гражданин в бомбения атентат срещу израелски туристи в Бургас – шофьорът Мустафа Кьосов.
Странно е уж ислямисти, уж в прослава на Пророка да убиват хора, носещи неговото име.
„Моят брат беше мюсюлманин и беше убит от двама терористи, фалшиви мюсюлмани”, каза братът на Ахмед – Малек Мерабет.
Дори лидерът на „Хизбула” – организация, считана за терористична от мнозина в Европа и дори подозирана за атентата в Бургас – Хасан Насралла заяви: „В този момент е по-необходимо от всякога да се говори за Пророка поради поведението на някои терористични групировки, които претендират да са вярващи… Чрез своите отвратителни, насилствени и нечовешки действия тези групи навредиха на исляма и мюсюлманите повече, отколкото техните врагове, повече отколкото книгите, филмите и карикатурите бяха обидили пророка“.
Същевременно при драмата в Париж 24-годишният Ласана Батили, мюсюлманин, чиито корени са от африканската държава Мали, помощник-продавач в еврейския магазин, спасява шестима от заложниците на терористите, като ги скрива във фризера. Едва ли той е обсъждал със заложниците доктриналните аспекти на исляма и проблемите със свободата на словото преди да ги скрие. Просто е постъпил като човек, рискувайки собствения си живот.
Пред камерите на журналистите след инцидента Батили спокойно отрича принадлежността си към една и съща вяра с терористите. „Ние сме братя. Няма значение дали си евреин, християнин или мюсюлманин. Всички сме в една и съща лодка и трябва да си помагаме, за да се справим”, казва той.
Обърнете внимание – уж-мюсюлмани убиват мюсюлмани. Същевременно мюсюлманин–полицай защитава реда и свободата на Франция. В еврейски магазин работи друг мюсюлманин, който не се поколебава с риск за живота си да спаси заложници на терористи-мюсюлмани.
И всичко това (не насилието, а ежедневният бит) е някак си естествено в това общество, не учудва никого. Франция е една наистина велика държава…
Мултикултурализмът вчера, днес и утре
Не е прав бившият френски президент Никола Саркози, който заяви преди 4 г., че политиката на мултикултурализма се е провалила. Същото тогава казаха и Ангела Меркел, и Дейвид Камерън. Всъщност политиката на мултикултурализма победи – а ние дори не го забелязахме.
Светът се дели не на мюсюлмани и християни, а на нормални хора и такива, загубили представа за това какво е да си човек. Казано максимално просто, лоши хора винаги е имало и ще има, но добрите и нормалните са повече – и затова ще победят.
„Някои господа по необичайно глупав начин обвиняват либерализма заради това, че религиозни фундаменталисти сеят терор. Проблемът се нарича религиозен фундаментализъм, а секуларната държава (гарантираща равнопоставеност на вероизповеданията) е либералното решение на проблема”, писа по този повод политикът Виктор Лилов в личния си Фейсбук.
„Мултикултурната среда е факт, с който всеки трябва да се съобразява, а либералните политики на културна интеграция са единственото решение за подобна среда”, подчерта още той.
Нелепите обвинения в „толерастия” и че Франция/Европа си го търсела, защото била мека, либерална и уязвима, са абсурдни. Терористи атакуват и световния полицай САЩ, и „твърдата” и не-толерантна Русия, и мюсюлмански, и всякакви други държави.
Дори уточнението „ислямски терористи” не стои адекватно. Нима норвежкият фашист Брейвик или побърканите, които периодично грабват автомата и стрелят де когото видят в училища в Америка са „християнски” терористи? Колкото Брейвик е представител на християнството и на европейската култура, толкова и братята Куаши са представители на ислямската религия и култура…
Критиците на либерализма и мултикултурализма забравят, че „меката”, „слаба” и „уязвима” Европа оцеля през две Световни и през една Студена война – и дори излезе победител. Не без помощта на САЩ и СССР, разбира се. Но е показателно, че единият от победителите в една от тези войни – СССР, не съществува вече почти 25 години, а Европа и нейните либерални идеи още са тук.
Мултикултурализмът на Европа отдавна вече е неоспорим факт. Но ако някой си въобразява, че той е победил напълно, окончателно и завинаги, това е много далеч от истината. В Европа има огромни етнически гета, сегрегация, расизъм, тежки проблеми и културен сблъсък на религии и цивилизации. Това не са проблеми, които се решават за година-две, дори не и за десетилетия.
Отчитат се и грешките. Модерният Европейски съюз е рожба на утопична визия за свобода, братство и равенство, обединила европейските държави след Втората световна война. И когато преди няколко години Саркози, Меркел и Камерън говореха за провал на мултикултурализма, те имаха предвид провал на досегашния модел, не на идеята като цяло.
„Когато си в Рим, прави като римляните…”
През септември 2010 г. френският Сенат прие закон, който забранява на жените да носят паранджа, чадра и никаб на публични места. Подобен закон е приет и в Швейцария, обсъжда се и в други държави.
Все повече се налага идеята, че различните етнически, религиозни и други малцинства, независимо от културните си различия, трябва да имат обща национална идентичност – и тя да се гради върху преобладаващата в страната култура. Което означава, че когато европейци пътуват в арабския свят, те трябва да спазват традиционните за мюсюлманите ценности и стандарти за приличие. А когато мюсюлмани живеят в Европа, те на свой ред ще трябва да спазват европейските ценности.
Това е една визия не за друго, а точно за мултикултурна Европа. Визия, която има шанс да се хареса повече на европейците от досегашната.
