Всеки народ има своите тъжни песни, в които се разказва за младите хора, тръгнали на гурбет по света да търсят късмет и пари.
В Библията е написано, че в началото на земята живеел само един народ, който говорел един език.
Но след като хората били наказани от Бог за построяването на Вавилонската кула, се появили различни езици и всеки народ избрал за себе си съдба – път, който следва вече хилядолетия.
И така по пътищата отново се срещат хората, срещат се съдбите им и само в общуването помежду им те могат да посочат на останалите важното, това, което е изчистено от случайностите на историята. Неслучайно потомците на Авраам продължават да търсят своя Дом с главна буква. За този път, за търсенето, което продължава и днес, разказват Александър Касперский и Карине Аратюнова, създали Отворения дом, който среща хората.
Есента в Пловдив е топла – тук все още лятото не бърза да си тръгва.
Спирам пред посивяла от градския прах врата. Спирам пред буквите. Да, арменските букви на избеляло от годините парче хартия ми казват, че няма чужди градове.
