Ако сте ходили напоследък към Централна поща да пращате колет, със сигурност сте Го видели. РЕЧНИКЪТ.
Най-първо Той е бил един бял лист А4, натракан от пощенска служителка с добра компютърна грамотност. Без да претендира за изчерпателност и азбучен ред, е съдържал най-необходимото, което изпращаме в топлите англоезични страни. След това с различна степен на умелост на втора страница са се заредили: цървули…одеяло… юрган… свещи… сапун… юфка… нишесте… Някъде мастилото е избеляло. Друга мила ръчица е изрязала от ученическа тетрадка и е залепила с тиксо 4 листчета и е написала „РЕЧНИК“ върху тях, за да не си помисли някой, че това е to-do-list на някой бакалин отпреди Освобождението.
Покрили са Го с найлон, да не се цапа и захабява, твърде неуспешно между другото.
Този палимпсест заслужава студентите по възрожденска литература, антропология на българите и теория на превода да го имат за магистърска теза или курсова работа минимум! Не мога да ви опиша какви видения ме връхлетяха, щом Го зачетох. И както казва онзи мъжки глас иззад кравата Милка – осмелих се на нежност.
ЦЪРВУЛИ е SANDAL. Защо не Sandals или още по-добре, Natural Gore-Tex footware made of pigskin? Историята мълчи. Как само са се сблъскали двете езикови култури тук, в тази сграда с пощенски код 1000. Дали в САЩ се обиждат на sandal? Защото можем да заменим онова грозно изсъскано през зъби „цървул с цървул“ с далече по-благозвучното „ой, ти, сандал такъв“ и така хем да не обидиш кой знае колко, хем зеленото чудовище в теб да е нахранено по международни стандарти. Ха!
СВЕЩНИЦИ.. СВЕЩИ… ТАМЯН… БРОЕНИЦА… замислих се дали не изнасяме свещеници в този пошъл Запад, който иска да легализира еднополовите бракове. Някой знае ли дали отците ходят на гурбет? Другото, което ми хрумва, е че след като емигрираш, пишеш на баба ти да ти прати колет, понеже те е връхлетял религиозен екстаз да палиш свещи, кадиш с тамян и благодариш на Бога всеки ден, че си се отървал от тая държава.
Хора, кой изпраща ГЕВГИР/ЦЕДКА по пощата?! В чужбина нямат ли си? А в какво си цедят броколите, руколата и киноата? Тц, тц, пък викат, че ний сме били прости.
След 90-и-някоя година една позната получи от майка си студентски колет с фабрично пакетиран хляб – това от 287 километра. Клетата жена държеше на неологизма за местен патриотизъм – ХЛЯБ В НАЙЛОН, в случай, че последният е заобиколил столицата. А в наши дни, бих казала, ние никак не ценим този краен продукт на цивилизацията – предварително нарязан и онайлонен хляб с вкус на кадастрон, и даже се надяваме да не е свършил ръчният.
ОДЕЯЛО… ЛЮТЕНИЦА… ЮФКА… ЮРГАН…СУДЖУК… САПУН си е покриване на екзистенциалния минимум. Значи, аз си го представям така. След като си се озовал вече в другата страна (задължително англоезична, за да могат баба ти, майка ти и дедо ти да ползват Речника в Централна поща), почват да ти изпращат колети един след друг. Преди Коледа получваш Quilt от чеиза ти, защото „вече е студено, да не мръзнеш, майка“, и Flat Sausage, да нарежеш за празничната трапеза. От носталгия си обуваш Sandal, после се завиваш с родопското Blanket, слагаш Noodles да се вари и мажеш филии с Ketchup. Пo православен обичай палиш Candles и Incense, но преди това си измиваш със Soap омазаната с лютеница уста и отдалеч се молиш България да вземе да се оправи най-накрая.
А аз пратих книга. A book. Зачудих се дали да го добавя в Речника, после се отказах.
