Игрите на думи или на инструменти (на български: свирене) са част от (не)порасналото детско у нас. Но колцина са родните джазмени, особено саксофонисти, окъпани в живата вода на творческите импро-писания? Владко Карпаров (да ме прощава за умалителното, но не мога и Жорката Корназов и другите им връстници да споменавам другояче) е един от тях.
Дори и в годината на двувековния юбилей на сакса не са много подобни смели формации, свирещи авторска музика в обкръжението ни, пълно с имитации и недоказани претенции. Владко ни пуска за малко в света на твореца – с чаша чай до мястото, където прави фините настройки на музиката, която ще слушаме и гледаме в продължение.
Да му стискаме палци и догодина да е все така в добра компания и вдъхновение, за да може като тях да усещаме добрата музика и с кожата си.
