”Усмивката е изражение на лицето, което показва радост и щастие, и е разбираемо за всички хора, независимо от културата и расата. Тя е форма на любезност, израз на доверие и подобрява взаимодействието между хората, сътрудничеството между тях. Децата обикновено се научават да се усмихват между 6-тия и 8-ми месец”.
Да, децата се научават и с годините забравят постепенно наученото, особено когато ги затрупат грижите за оцеляването. Но има моменти, които като светъл лъч разсейват сивотата, и едни от тях са срещите с важните за нас творци. Тези, които чрез произведенията си ни дават сили да продължаваме напред, понякога ни разплакват, друг път ни карат да се усмихваме. И ако успеем да задържим по-дълго тази усмивка, значи срещите ни с тях са си заслужавали”, пише Владислав Христов – авторът на фотографската изложба „Усмивката“ – портрети на големите писатели, посетили България.
Фотоизложбата „Усмивката“ може да се види от 13 до 30 ноември в “+ това “ в София, както и в НДК по време на Софийския международен литературен фестивал. Тя представя портретите на 25 писатели от 19 страни. Вижте специалната селекция от десет фотографии, предоставени специално на Бинар от фотографа.
Алеш Дебеляк (1961) е словенски писател. Автор е на 14 есеистични и 8 поетични книги. Сред есеистичните му сборници са: Меланхолични фигури (1988), Тъмното небе на Америка (1991), Мракът на идолите (1994), Балкански мост: есета за литературата на югославската Атлантида (2010). Негови поетични творби са включени в редица антологии и преведени на много езици. Най-популярните му стихосбирки са:Речник на тишината (1987), Минути на страха (1990), Град и дете (1996),Незавършени оди (2000), Контрабандисти (2009). Носител е на престижни национални и международни награди за поезия: Йенкова и Прешернова награда, отличието Посланик на знанието на Република Словения, израелската награда Мириам Линберг и др.
Димитрис Нолас (1940) е гръцки писател. Следвал е право и социология. Автор е на 18 книги – романи, сборници с разкази и новели, от които най-новата е романът „Пътуване в Гърция“ (2013). Носител е на Държавната литературна награда за разказ (1983), Държавната литературна награда за роман (1993) и Наградата за разказ на списание Диавазо (1996). Негови романи и сборници са публикувани в осем европейски страни. Сценарист е на няколко филма, между които Пчеларят в сътрудничество с Теодорос Ангелопулос. Сборник разкази от Димитрис Ноллас под заглавие „Не вземай със себе си нищо“ е издаден на български в превод на Яна Букова.
Адам Михник (1946 ) е полски общественик, дисидент и публицист, един от най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968-1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта. През март 1968 г. като студент е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации. Арестуван е и е осъден на три години затвор за хулиганство. През 1969 г. е амнистиран и пуснат на свобода, но му е забранено да продължи своето формално образование. Едва в средата на 1970-те год. забраната е отменена и завършва история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан. Когато е обявено военно положение през декември 1981 г., той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната, е арестуван и обвинен в подривна дейност. До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протака процеса. През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет. На парламентарните избори, проведени на 4 юни 1989 г., той е избран за народен представител от ГК „Солидарност“ на Валенса. Като народен представител в Сейма и редактор на „Газета Виборча“ Михник активно подкрепя правителството на премиера Тадеуш Мазовецки.
Муцуо Такахаши (1937) е японски поет, есеист и писател, носител на множество престижни награди, включително Reketei Prize, Yomiuri Prize, Takami Jun Prize. Публикувал е няколко книги със стихотворения като You Dirty Ones, Do Dirtier Things (1966), The Structure of The Kingdom (1982), Practice/Drinking Eating (1988),Sleeping Sinning Falling (1992). Една от честите теми в текстовете му е хомоеротичното желание, както и отношението в съвременна Япония към хомосексуалните хора. Работата му като драматург също е високо ценена – през 1987г. получава наградата Kenkichi за театралния си сценарий Princess Medea. Автор е и на няколко книги с есета.
Леонардо Падура (1955) е кубински писател. През 2011 г. получава и испанско гражданство, но продължава да живее в Куба. Завършил е латиноамериканска литература в Хаванския университет. В родината си става известен с журналистическите си статии и с есетата, посветени на редица кубински и латиноамерикански писатели. Автор е и на множество киносценарии. Романите му са награждавани с призовете Кафене Хихон (1995), Премио Хамет (1997, 1998 и 2005 г.) за най-добър криминален роман, Наградата на островите (2000) във Франция, Бригада 21 и Реймънд Чандлър (2009). Безспорно най-успешният и най-превежданият роман на Леонардо Падура е „Човекът, който обичаше кучетата“ (2009), в който се хвърля нова обилна светлина върху фактологията, свързана с убийството на Лев Троцки в Мексико.
Михайло Пантич (1957 ) е сръбски университетски преподавател, признат литературен критик и утвърден майстор на кратките белетристични форми. Публикувал е следните сборници с разкази: „Хроника на стаята“ (1984), „Уондър в Берлин“ (1987), „Поети, писатели и други от менажерията“ (1992), „Новобелградски разкази“ (1994), „Седмият ден от кошавата“ (1999), „Не мога да си спомня едно изречение“ (2000) и „Ако това е любов“ (2003). Разказите му са включени в редица антологични сборници и са преведени на английски, френски, немски, италиански, датски, чешки, словенски и македонски. Той е вицепрезидент на борда на сръбския ПЕН клуб и главен редактор на литературните издания „Албатрос“ и „Пан“, както и на списанията „Светът на думите“ и „Литературен вестник“. Преподава по дисциплините История на сръбската литература и Творческо писане във Факултета по филология в Белград. Михайло Пантич е носител на Литературна награда на Белград за сборника „Този път за болката“, издаден през 2007г.
Мо Йен (1955) е китайски писател, роден в Далан, провинция Шандун, в селско семейство. По време на „културната революция“ напуска училище, за да започне работа във фабрика. На 20-годишна възраст влиза в редиците на Народноосвободителната армия, оттогава датират и първите му литературни опити. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази. Пет години по-късно завършва армейския Художествен институт. Литературният псевдоним Мо Йен означава буквално „не говори“ и произтича от предупрежденията на родителите му да мълчи пред хората навън, за да избегне неприятности в годините на политически репресии. Сред неговите емблематични текстове са повестта „Червено сорго“ (1986 г.), залегнала в основата на сценария на едноименния филм под режисурата на Джан И-моу, който печели през 1988 г. голямата награда „Златната мечка“ на Берлинския филмов фестивал. Автор е на единадесет романа , между които „Голям бюст, широки бедра“, „Молбата на сандаловото дърво“,“Мъжът, който отглеждаше котки“, „Промяна“, „Жаба“, „Уморен до смърт живея“ и др. През 2012 г. Мо Йен получава Нобелова награда за литература.
Майкъл Ондатджи (1943) е канадски поет, писател и автор на филмови сценарии. Роден е в Коломбо, Шри Ланка. Баща му е нидерландец, а майка му – цейлонка. Започва кариерата си на преподавател по английска литература в Университета на Западно Онтарио, гр. Лондон, Онтарио. Тогава публикува първата си книга с поезия „Изтънчени чудовища“(1967). Романите „В кожата на лъв“ и „Английският пациент“ му донасят световна известност. Написал е още „Преживял изтребление“, „Събрани съчинения на Били Хлапето“ и книгата със спомени „Бягство в семейството“. Публикувал е 3 стихосбирки „Събирач на канела“, „Страстна любов“ и „Уча се на номер с нож“. Днес преподава в колеж в Торонто. Заедно с жена си Линда Спалдинг редактират литературното списание Brick. Писателят получава редица литературни награди – „Ралф Густафсон“ (1965), „Епщайн“ (1966), Президентския медал от Университета в Онтарио (1967). През 1992 г. му присъждат наградата „Букър Макконъл“ за книгата „Английският пациент“.
Ларш Собю Кристенсен (1953) е норвежки писател, автор на над 20 книги с поезия и проза. Носител на Голямата награда за скандинавска литература и номиниран за световната награда „ИМПАК“, която ще бъде връчена в средата на месеца. Романът „Полубрат“ е преведен на 37 езика а „Бийтълс“ – на 42. От 1920 г. първата номинация на норвежки автор за Нобелова награда за литература е тази на Ларш Собю Кристенсен за неговия роман „Полубрат“. Носител е на най-голямата държавна награда на Норвегия. Това е орденът „Св. Олаф“, който се дава за заслуги за развитието на норвежката нация и култура, но и за развитието на човечеството изобщо. Романът „Бийтълс“ е обявен за най-значителното произведение, създадено от норвежката култура в последните 25 г.
Сана Шаалан (1977) е йорданска писателка, критичка, журналист и сътрудник на няколко арабски списания, активист по проблемите на човешките права, правата на жените и децата и социалната справедливост. Работи като преподавател в Йорданския университет, има защитена с отличие докторска степен в областта на съвременната литература и литературна критика. Членува в редица литературни форуми като Асоциацията на йорданските писатели. Носител е на около 50 международни, общоарабски и местни награди в областта на романа, късия разказ, драмата, детската литература, научните изследвания. Носител на плакета „отличен университетски преподавател“ на Йорданския университет за 2007 и 2008 г. Има издадени 46 книги – специализирана критика, романи, сборници с разкази, детски разкази, както и стотици публикувани изследвания и статии, има свои постоянни колони в редица йордански и общоарабски вестници и списания.
