16-годишната дъщеря отегчено търкаля с вилица из чинията едва разчопленото кюфте. Безизразният й поглед го следи без капка ентусиазъм. Няма и сянка от интерес към разговора на семейната вечеря. Опитвате се да я приобщите:
– Как мина днес в училище?
Отговорът е дежурен:
– Нормално.
Вие упорствате:
– Изпитваха ли те?
Отегчението е непробиваемо:
– Не, но и да бяха, аз си знаех, нали видя, че учих вчера.
Опитвате маньовър откъм най-добрата й приятелка:
– А Лили оправи ли си двойката по история?
Кюфтето в чинията вече е безформена каша, а в отсъстващия поглед, който се плъзва към телефона, най-после просветва живец.
– Още оня ден си я оправи. А сега трябва да й звънна, за да ми помогне за домашното по математика, нали я чатка по-яко от мен.
И отрочето се маха от масата.
Правите последен опит за контакт:
– Ако не ти се ядат кюфтета, искаш ли да ти направя спагети?
Докато набира номера на подвижната слушалка, щерката ви мята през рамо:
– Не съм гладна. Ядох дюнер след училище.
И вратата на свещеното убежище – стаята й – хлопва.
После минимум половин час ще виси на телефона и ще дочувате иззад стената весело кикотене и бърборене – с приятелката от другата страна на жицата.
С никой от вас – домашните – обаче порасналото дете не ще да се кикоти и бърбори. Скучни сте му. И по-малката сестра – “досадното мрънкало”, както го е кръстила каката, и често отсъстващият баща – “господин гостът”, и вие – “умилкващата се на всички укротителка”.
Кофти е. Липсват ви онези моменти, когато същото това сега нацупено пубертетче връхлиташе вкъщи като ураган, мяташе чантата със замах на канапето и ви заливаше със случки от училище, а искрящите очи чакаха да доловят одобрението или съчувствието ви. Споделяше ви всичко, бяхте си като приятелки, знаехте за всеки неин порив или разочарование.
Но това беше преди 3-4 години. Сега всичко е различно. Съкрушавате се, че
сякаш са ви подменили детето
А то просто е пораснало и не е вече дете. Девойче е. Личност. С все по-релефен характер.
Отчуждаването от семейството в тази възраст е неизбежно. То е естествен процес, свързан с осъзнаването на индивидуалността и желанието тя да бъде утвърдена. Може да се приеме дори като етап от социализирането и тих бунт срещу обществото, олицетворявано в миниатюра от утвърдените норми, които сте се опитали да въведете в общуването между домашните.
Поведението на тийнейджърката ви всъщност крещи: “Аз съм различна! Искам да имам свой свят! А вие си стойте във вашия!”
Нещо против? Не бяхме ли и ние такива на нейните години?
Няма нищо скандално или необичайно в опита на детето ви да се откъсне от вас. Това дори е необходимо за пълноценното психическо оформяне на подрастващата личност. Въпросът е да не се изпусне съвсем контактът, да остане все пак топлата нишка помежду ви, колкото и да изглежда трудно.
Разбира се, че на моменти ще припламват и искри. Ще побеснявате от язвителните подмятания на щерката, с които тя ще парира опитите ви за сближаване, и от неспособността си да пробиете стената помежду ви. Ще ви боли от хладното й безразличие към критични ситуации в семейството. Едва ли ще се сдържите да й креснете – и то не един и два пъти, – че е егоистка, че не така сте я възпитавали…
Въпреки всичко обаче ще трябва да положите усилия и да стегнете нервите си.
Вие все пак сте били в нейното положение, а тя още не е била във вашето
Не се заблуждавайте от бързо изкласилата физика и от старателно копираното от филми “непукистко” поведение. Насреща си имате все пак едно неоформено още същество, което търси себе си и тепърва открива света. Може да ви демонстрира презрение – вие обаче си знаете, че това е ВАШЕТО момиче. Овладейте се и си наложете търпение, търпение, търпение – това е единствената рецепта за контакт с пубертети. А, има и още – добронамереност, добронамереност, добронамереност.
Тя ще гледа през вас като през стъкло – вие обаче въпреки всичко й говорете за онова, което смятате за важно. Тя ще ви се муси на манджите и ще ви отговаря едносрично – вие обаче продължавайте да се опитвате да я включвате в семейните разговори. Тя ще се затваря в стаята си, ще си слага слушалките от уредбата, ще предпочита чата пред компанията ви – вие обаче не се отказвайте да я занимавате с домашните радости и тревоги. Един ден тя ще го оцени. Сега не може. Сега само вие можете да продължите да я обграждате с любов и разбиране – единствено в такава среда е сигурно, че неизбежно егоистичните днес юноши няма да се превърнат утре в истински големи егоисти.
