Снукърът е игра, която е много популярна в англоговорящите страни и е измислена от британски офицери в Индия. Звездите на този спорт днес печелят милиони от различните турнири, като все по-голям интерес се наблюдава в Китай. Топ състезанието за света на снукъра си остава обаче Световното първенство в Шефилд, Англия, което се провежда всяка година.
Правилата на играта предвиждат една маса с размери 3569 мм х 1778 мм с шест дупки в шестте краища. В началото на всеки мач има 22 топки, които трябва да бъдат вкарани посредством бялата. Сред тях 15 са червени, а останалите – цветни с различна точкова тежест. Всеки играч трябва да вкарва топките в последователност червена-цветна-червена, като докато не бъдат разчистени всички червени, цветните се връщат по стартовите им места, след като веднъж са вкарани. Когато серията на единия състезател приключи, на ход е съперникът му.
В началото на октомври в столичната зала „Универсиада“ се проведе силен турнир по снукър, в който участие взеха някои от най-големите звезди с изключение на Рони О’Съливан, който е по-известен с прякора си Ракетата.
Допир до тези звезди, при това отблизо имаха и две българки, които са професионални съдийки и имаха честта да реферират някои от мачовете на турнира в София.
За това какъв спорт е снукърът и има ли интерес към него в България разговаряме с Десислава Божилова и Пролетина Величкова.
„Снукърът е спорт, изискващ концентрация за дълго време, силна психика и развито пространствено мислене“, споделя специално за Бинар Деси. „Снукърът е интелигентен спорт, който изисква прецизност, тактическо мислене, сериозна концентрация и отдаденост“, допълва колежката й.
От къде дойде страстта по снукъра?
„Както повечето български съдии, започнах да гледам снукър по телевизията и ми трябваха само около 30 секунди, за да се запаля. Беше нещо като любов от пръв поглед – в началото не знаех за какво става въпрос, но много ми харесваше. На шега реших, че един ден и аз ще стана съдия, макар че в началото не съм обмисляла вероятността сериозно. Преди десет години рефери от България изобщо нямаше. Нещата в тази насока обаче се развиха бързо и преди 3 години чух, че асоциацията ни иска да обучава нови хора. Тогава се записах и не съжалявам“, разказва Пролетина.
„Играя билярд от 13-годишна и така се запалих да гледам снукър по телевизията. Когато дойдох да уча в София, разбрах, че има Асоциация на снукър реферите в България. Свързах се с тях, проведоха ми обучение и след това държах изпит за международен лиценз. Така от декември 2012 година съм съдия“, споделя Деси. Тук е мястото да се отбележи, че билярд и снукър са две съвършено различни игри със собствени правила.
Какво означава да си толкова близо до състезатели като Нийл Робъртсън, Марк Селби и Джон Хигинс?
„Това са най-добрите играчи в света и е много лесно да се съдийстват техните мачове. Играят чисто, рядко има заплетени ситуации, запознати са с изискванията на турнирите и улесняват работата ни като рефери. Удоволствие е да се съдийства на толкова опитни състезатели“, коментира Деси Божилова.
„Когато за първи път най-известните играчи пристигнаха у нас преди две години, бях много развълнувана. Обстановката беше еуфорична, никой от съдиите не можеше да повярва, че това ни се случва наистина. Днес нещата стоят по-различно – започнах да приемам звездите просто като хора, с които работя. Те не се държат по някакъв специален начин, а като най-обикновени хора“, обяснява Пролетина.
„Интересът в България е забележителен. За последните 10 години популярността на снукъра у нас нарасна много по-бързо, отколкото съм очаквала. Откриват се клубове, все повече хора започват да следят професионалните турнири, да играят. И за съдии има кандидати, което е много хубаво. Реферската ни асоциация винаги се нуждае от нови кадри, а обучението е напълно безплатно“, допълва тя.
Тишина
Една от особеностите на снукъра е, че по време на мачовете трябва да се спазва абсолютна тишина и на повечето турнири позвъняване на мобилен телефон може да доведе дори до глоба за провинилия се зрител.
„Всеки шум разсейва, затова молим зрителите да запазят мълчание и да изключат звука на мобилните си телефони. Играчите трябва да се концентрират, за да могат да играят добре. Аз също отвличам вниманието си от масата, когато не е достатъчно тихо. Понякога хора от публиката започват да обсъждат случващото се, главно представянето на играчите и конкретни удари, но не усещат, че и ние можем да ги чуем. Подобни коментари може сериозно да повлияят и на увереността на някои играчи в дадена ситуация“, разяснява Пролетина Величкова.
„Концентрацията по време на мач е изключително важна. Дори само за секунда да се разсееш, това може да ти коства фрейм (част от играта, б.р.). При изпълнението на удар, всеки шум може да те накара да трепнеш и да пропуснеш дадената топка. Затова по време на турнири постоянно предупреждаваме хората в публиката да пазят тишина и да изключат светкавицата на фотоапаратите си“, добавя Деси Божилова.
Има ли професионален снукър и за жени?
„Има снукър за жени. Провеждат се европейски, световни и отборни първенства, където жените могат да се състезават отделно от мъжете. Не е толкова популярен, защото представителките на слабия пол са доста по-неточни и мачовете са по-продължителни и в повечето случаи скучни“, обяснява Деси.
„Традициите в снукъра за жени не са толкова дългогодишни. Много време билярдните спортове са били забавление само за мъжете. Иначе ограничения в спорта днес няма – играта е подходяща за всички. Световните организации, занимаващи се със снукър, напоследък се стараят целенасочено да привличат повече жени на зеленото сукно. В България също има момичета, които тренират. Вече имаме и първи успехи в тази област – бронз от Европейското първенство за отбори (жени) през тази година“, уточнява Пролетина.
Като сравнително млад за България спорт, не липсват и проблемите (въпреки че проблеми има и в традиционните за страната дисциплини). Това няма как да се отразява и на работата на амбициозните съдийки, най-вече що се отнася до пътуванията покрай различните международни турнири, където разходите са сериозни.
Да, някои ще кажат, че спортът не е включен в олимпийската програма, но е признат от Международния олимпийски комитет. Освен това тв правата за предаването на най-силните турнири са изключително скъпи, така както и щеките на най-големите звезди. Така че спокойно може да наредим снукъра сред забавленията на богатите, както е голфът например. А това без съмнение може да привлече богати спонсори, които обаче в България все още липсват.
