11-годишен батко е натоварен да гледа 4-годишното си сестриче, докато мама и татко са на важна делова вечеря. Малката седи на пода пред телевизора и дъвче дъвка, докато баткото гледа любимия си екшън. Захласнато по героите на екрана, момиченцето, без да иска гълта дъвката. Баткото започва да се „притеснява“: „Бедното ми сестриче! Сега ще ти се слепят червата и ще умреш! Ето сега! Вече се слепват! Нали усещаш? В корема ти става студено… Леле, отиваш си!“ Следват шок и ужас. Даже родителите цяла нощ не успяват да обяснят на пищящото дете, че брат му само се е шегувал.
Две сестри, на 5 и на 6 години, крият съкровищата си една от друга. Първата е скрила под играчките в чекмеджето кутията с шарения пъзел, който са й подарили за рождения ден. Втората иска да го докопа, но не знае къде е, докато не зърва случайно крайчеца на кутията. Протяга ръце, но сестра й, голямата, бърза да блъсне чекмеджето. Смазани пръстчета рев, писъци.
В първата история децата са момче и момиче със 7 години разлика във възрастта. В другия случай двете сестри са почти връстници. Но и двете двойки деца с еднакъв успех сервират стрес на родителите си. Мит е общоприетото мнение, че батковците и каките помагат за гледането на по-малките деца. Също като масовата заблуда, че
породените едно след друго деца отрастват с един масраф“.
Всичко зависи от конкретното семейство и от умението на родителите да създадат в него топла атмосфера, която да неутрализира естествената ревност и съперничество между децата
Не мислете, че тези чувства са характерни само за малките и неразумните, а при по-голяма разлика във възрастта големите сестри и братя са имунизирани срещу тях. Напротив. Когато голямото дете е в пубертета, чувствителността му е много изострена. И наличието на по-малък дразнител, който постоянно отклонява вниманието на родителите, се приема крайно болезнено.
В екстремни случаи се стига дори до агресия към досадния дребосък, към малтретиране и сплашване, за което родителите може дори да не се досещат. Но това оставя травма в съзнанието на по-малкото дете, а деформира и по-голямото, което приема за нормална ролята си на потисник.
Тези отношения им влияят и след години, когато вече са зрели хора. Има много случаи на отровна братско-сестринска омраза, пренесена през десетилетията, която избива в дрязги и обвинения чак до залеза на живота.
Грешка е, когато родителите се държат по един и същ начин с децата си.
В желанието си да не будят ревност помежду им, много майки и бащи залагат на пълната уравниловка. А това също провокира драми. Никога не бива да забравяме, че всички деца са различни, дори да са почти връстници и с еднакъв пол. Те държат на своята индивидуалност и неповторимост. Всяко иска да е специално, да има свое, уникално място в сърцата на родителите. Затова при общуването е важно да се подчертават именно неговите характерни качества, а не да се приемат като разновидност на двуглаво теле.
Добронамерени, умерено критични родители, които стимулират децата си, печелят тяхното доверие. Не и тези, които провокират конкуренция между тях. Тоест не: „Видя ли, Лили е изкарала днес шестица по български, а ти? А: „Лили е отличничка по български, но ако се затрудни по математика, ти ще й помогнеш, нали?“ Представата на някои родители за
идилия с „момиченце и момченце“
също е обраснала с безброй въпроси и спънки около отглеждането на разнополови деца. От битова гледна точка като основен проблем тук неминуемо се изправя въпросът как да се осигурят отделни стаи за порасналите брат и сестра. Доколко близки могат да бъдат те? Неизбежно ли е отчуждаването при израстването им? Кой кого покровителства? Вярно ли е, че по-големият брат е закрилник на по-малката сестра? Или е вярно, че по-голямата сестра помага на по-малкия брат да опознае навреме и по-точно момичетата?
Универсална истина няма. Единственото универсално е, че за родителите всяко отглеждане на дете е изпитание за собствената им зрялост като личности и неминуемо минава в сянката на сътресенията, изпитани с братя и сестри в собственото им детство.
Родител, израснал като единствено дете, мечтае да има много деца. Друг пък, мачкан като изтърсак от двама по-големи братя, се надява да остане само с едно дете или в краен случай с две, но близки по възраст, та да не са в състояние да се командват. Уви, човек предполага, а господ разполага. Никоя сметка не може да излезе точна. Почти никога раждането „по план“, с предварително замислена разлика, не дава очакван резултат. Всяко семейство може да прецени каква разлика във възрастта да предпочете, като съобрази характерите и професионалните си ангажименти. Чупките в сценария са част от играта, наречена родителство. Най-интригуващата.
