Няма начин поне веднъж в живота си да не сте се чудили какво точно означават всичките тези десетки неразбираеми числа и цифри в сметката ви за парно. Дали не ви надписват – и как – сметката за тока, особено ако всеки трети месец тя подозрително нараства наполовина спрямо предходните два. Или защо в сметката ви за студена вода плащате и изразходваната топла – за която след това отново плащате в сметката за топла вода, но от Топлофикация.
Истината е тъжна – сметките ни от дружествата за комунални услуги (наричани още ютилити компании) като цяло са напълно неразбираеми за над 95% от гражданите. А тези за парното са неразбираеми включително и за някои с по-специални или професионални интереси в областта.
И още по-неприятното е, че това надали е съвсем случайно.
Фактът, че не можете да разберете сметката си, означава, че не разбирате дали въпросните дружества ви лъжат, надписват или дори просто са направили неволна, случайна грешка – това последното също се случва. А като не знаете дали сметката ви е нормална, няма как да протестирате, че не е. И да подозирате, че е надписана, няма как да посочите някакви несъответствия.
А молба за проверка (дали няма грешка) отива в същата тази евентуално сгрешила компания, която – логично – най-често ще ви отговори, че никаква грешка няма. Със същия успех можете да се обърнете към обрал ви крадец с молба пак той да провери себе си дали случайно не ви е обрал… Отговорът е ясен.
Как може да се предотврати това?
Лесно, всъщност.
Достатъчно е контролният орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в случая – да постави на компаниите изискване сметките за гражданите да се отпечатват по определен образец. Например така, че да се вижда ясно причинно-следствената връзка между изразходваните вода, топлина, ток, и между крайната цена, която трябва да се плати.
В началото трябва да са показателите на съответните измервателни уреди, които всеки да може да провери. И след това стъпка по стъпка да се обяснява ясно какво, колко, откъде и на какво основание са добавя – като трябва да има конкретни данни и дати на засичане и за всички добавки, които също да могат да бъдат проверени от всеки гражданин при желание. Сега това по особено витиеват начин уж го има, но на практика изобщо не е така.
Знаете ли например колко е цената на тока – на 1 мегаватчас например? Не, не знаете.
Някаква цена съществува официално и може да се намери, дори и в сметката ви. Но ако не можете да умножите изразходваните от вас мегватчаса по цената на 1 мегават и да получите вярната сума, която ви искат с тази сметка, значи цената на тока е всъщност друга.
И тя наистина е друга и не може да се каже директна цифра, защото зависи от много и променливи показатели, но може да се изрази съвсем разбираемо. Кой знае защо това последното ви го спестяват или направо го крият от вас в неразбираеми изчислителни мантри.
Цената на парното пък е неразбираема дори с висша математика, тъй като е по-скоро висша магия (някакви коефициенти, прогнозни суми и потребления, изравнявания, изравнявания на изравняванията…). Висшата магия обаче съществува само в света на Хари Потър. В реалния свят понятието висша магия най-често е синоним на чиста измама.
Но това не е всичко. В обществото тече яростен спор за това дали компаниите за комунални услуги трябва да са държавни, общински или частни, дали трябва да са български или не. Това е спорен въпрос. Но пък около него имаме един абсолютно безспорен факт –
Всичките тези компании са монополисти
А монополът винаги проявява естествена, присъща му склонност да раздува разходи, да надписва сметки, да мами и изнудва потребители. Това е същността му и това дали е частен, държавен или пък български не оказва абсолютно никакво влияние върху тази същност. Както би казал Конфуций, „няма значение дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки”. В този смисъл нашите котки (и черни, и бели) само лежат, ядат от храната ни и дебелеят, но пък не ловят мишки…
Друго свойство на монопола е, че той не обслужва клиентите си – в случая гражданите, а иска те него да обслужват.
Може ли някой да ни обясни откъде-накъде разходите на топломерите се отчитат веднъж годишно (и веднъж контролно в началото на сезона), вместо всеки месец – поне през отоплителния сезон? Какво, мързи ги топлинните счетоводители да се разхождат всеки месец? Или им е твърде скъпо? Или така им е по-изгодно?
Ама това дали на фирмата ѝ е твърде скъпо или неизгодно, или пък я мързи, изобщо не е проблем на потребителя, това си е проблем на фирмата – да докаже, че е предоставила еди каква си услуга и да я отчете е в неин интерес, ние нали плащаме. А така излиза, че те мерят веднъж годишно, но искат да плащаме всеки месец. Или в този случай ще плащаме веднъж годишно парно в края на сезона, или щом го плащаме всеки месец, те ще го мерят всеки месец, за да плащаме реално потребени количества и реални сметки. Всичко друго е в ущърб на потребителя и най-важното – създава огромни възможности за злоупотреби и обикновени грешки.
Като потребители и граждани ние и досега не можем да разберем:
Какъв изобщо е смисълът да има допълнителни топлинни счетоводители?
Те са само още едно звено по системата, извършващо безсмислени, фиктивни или направо ненужни услуги, като се вземе предвид, че то мери само веднъж годишно. А тези” услуги” ние плащаме съвсем реално – и то как ги плащаме! За снемане на показанията на топломерите от двама служители топлинните счетоводители ни начисляват сметка от 40 лева! Това е цялата дневна надница на среден български гражданин на средна работна заплата – която тук му искат за 1 минута работа! Уау!
ВиК пък ви праща инкасатор веднъж на 3 месеца. Задължително в работно време! И не се интересува, че вие обикновено трябва да си вземете отпуск – за да могат ТЕ да си свършат работата, която е ТЯХНО задължение и в ТЕХЕН интерес. Ако нямате баба или друг неработещ член на семейството, единствената друга опция е да си оставите на вратата бележка с данните от водомерите. Огромна част от гражданите, естествено, не го правят, защото това е буквално покана за крадците да посетят жилището ви, когато гарантирано ви няма. Практиката от преди инкасатори да ви оставят визитка с номера си и молба да се обадите с данните, когато на вас ви е удобно, е спряна.
А да не говорим, че въпросните инкасатори – и на ВиК компаниите, и на ЕРП-тата – понякога просто не идват, не само в обявените от самите тях дни и часове, а въобще. В такъв случай цифрите в сметките ви, които обаче идват редовно всеки месец, са напълно произволни.
Това не би трябвало нито да е възможно, нито законно, но е факт
Всичките тези безобразия показват, че разумният баланс на интересите между обслужващи и обслужвани в ютилити сектора е силно нарушен – изцяло в полза на компаниите-монополисти.
Заслугата за това пък е изцяло на контролните органи – в случая най-вече ДКЕВР. Ако държавните институции и общините, предоставили определени свои услуги на концесия, имаха желание, те биха могли да променят всичко това буквално с едно махване на вълшебна пръчица.
Няма никаква разумна причина да не съществува например една-единствена общинска фирма, отчитаща едновременно всички комунални разходи. Общините нямат право по закон да извършват търговска дейност, но има достатъчно начини и форми, по които те могат да осъществяват такава, както и сега го правят.
Една фирма с едни и същи служители по райони, които ви посещават винаги в точно определен, предварително съгасуван с вас ден и час от месеца, който може да е както в работно време, ако вие имате човек в къщи, така и вечер след него или пък в почивен ден, ако нямате възможност. Или да му съобщавате данните по телефона, а той да ги проверява веднъж на тримесечие, да речем.
Просто, ясно, удобно. Точно. И значително по-евтино от три различни фирми, които си вършат работата доказано мърляво и вместо да ви обслужват, ви изнудват вие тях да обслужвате.
Разбира се, съответните фирми и институции сигурно ще изтъкнат 1001 довода защо това не е така и защо не може да бъде така. Всъщност може, но на тях не им е изгодно. А това, че досега не се е случило, е заслуга и вина изцяло на контролните органи. Които пък зависят изцяло от политиците, които избираме – добър повод да си го припомним точно тази седмица.
