Вяра Иванова е музикант и двигател с вътрешно горене. Всеки, който я познава поне малко, ще го потвърди. Тя е човек на каузите. Независимо дали става въпрос за авторска музика, за правата на емигрантите или за това да се съхрани човешкото в нас, Вяра ще изскочи пред теб и с топъл, но категоричен тон, ще те убеди или поне ще те накара да се замислиш.
Вяра е морски човек, родом от Бургас и ако ти заговори или запее за морето, моментално ще се пренесеш там. Безплатна телепортация на крилете на нейните песни. А те се знаят – „Баба“ – за спомените, които остават дори след загубата на любимите хора, или пък „Батко“ – когато си готов да защитаваш, въпреки че те е страх…
Преди седмица видях Вяра на снимка със значка I only kiss boys who vote YES!. Поисках да ми разкаже за отраженията на референдума и защо обществото в Шотландия видимо се раздели. Малко след 18 септември, когато резултатите от референдума отчетоха 45% за нейната независимост, а 55% от гласувалите бяха на обратното мнение, успях да уловя Вяра на линия във фейсбук и да проведем този разговор.
След сблъсъците на активисти в Глазгоу в каква ситуация попадаш ти?
Аз живея в Глазгоу и тук населението е видимо разочаровано, тъй като това беше един от градовете, в които гласувалите за независимост бяхме мнозинство. Повечето хора са се примирили с това, че по-страхливите са взели решение, с което всички ще трябва да се съобразим. Има, естествено, и хора, които призоват към митинги, ново преброяване на бюлетините, тъй като на някакво видео си личало как бюлетини с „yes“ са поставени в купчините „no“. Други наблягат на това, че в кабинките за гласуване имаше моливи, не химикали, т.е. гласовете е можело да бъдат изтрити. Както винаги, когато има недоволни, има и благодатна почва за любителите на конспирации. Мисля, че всички следят внимателно ходовете на Дейвид Камерън. Той доста разочароващо заяви, че планувал да намали бюджета на Шотландия (което и се очакваше). Ще поживеем, ще видим.
Емигрантите също имаха право на глас. Защо ти подкрепяш независимостта на Шотландия?
Не всички емигранти имаха право на глас. Аз имах право като гражданин на ЕС, с постоянно местожителство в Шотландия. Примерно шотландците, живеещи извън Шотландия, нямаха право на глас. За мен това беше единствената позиция, която мога да подкрепя – с оглед на моето светоусещане, а и на дългогодишното консерваторско управление. Влиянието му върху Шотландия и хората тук. Намерението на английския парламент (защото той може да се нарича британски, но към момента представлява единствено интересите на Англия) да обяви здравеопазването за отворен пазар, на който да дойдат да играят големите американски играчи.
Аз живея в Шотландия, живяла съм и в Англия и разликата за мен е голяма. Мисля, че Шотландия е с много по-развито гражданско общество. Хората са много по-склонни на взаимопомощ. Специално в Глазгоу хората ценят здравеопазването и образователната система. Важно е парите, които дават за данъци да бъдат разпределяни там, откъдето са изкарани. А не да бъдат пращани в Лондон и от там по благоволение Шотландия да получава орязан бюджет, с който да бъде „наказвана“ за това, че е решила да има безплатно образование и здравеопазване. Естествено е големият бизнес и старите пари да са против независимостта от Британия. Според мен Шотландия (обществото и „нормалният“ човек) щеше само да спечели от възможността да има пълна независимост. Нямаше да бъде лесно (то и сега няма да е), но поне щяхме да знаем, че грешките, които се правят, са направени тук, а не от някой, на който грам не му пука за положението на север от границата.
Да вземем дори самия факт, че в последния момент трима политически лидери, които не знаят къде е Шотландия на картата, се запътиха на север да плашат възрастните хора с това, че щели да си изгубят пенсионните вноски до момента. Наглост от класа! Да обещават едновременно с това по-големи права на Шотландия в ЕС. Когато това, първо, е извън регламента на предизборните кампании, второ – не е съгласувано с правителството. Тези действия и манипулации са показателни за шубето, което ги гонеше – и британските управляващи, а и много от управляващите в европейските страни.
Какви са основните причини, за да иска част от населението на Шотландия да се отдели от Великобритания?
Причините са различни за всеки от гласувалите за независимост. За някои хора това си е семейна традиция. Има хора, които са си националисти и които от 60-те са се противопоставяли на англизацията на културата. От английския „правоговор“, рекламиран по телевизия, театър, кино, до целенасоченото принизяване на шотландските акценти и култура като единствено подходящи за скечове с главни действащи лица алкохолици и неудачници. Както и изискването учителите да говорят на южен английски акцент, като дори шотландските приказки да се разказват така, със заместване на типичните шотландски думи с южноанглийски еквиваленти. На много мои възрастни познати през 60-те и 70-те им е забранявано да учат в университет (по подобие на БКП у нас), защото са твърдели, че не са британци, а шотландци. Било им е забранявано да говорят на гелски, да пеят шотландски песни, да танцуват шотландски танци и да носят шотландска носия.
За тях самият съюз през 1707 е родоотстъпнически, защото вместо Шотландия да присъедини Англия, както е била идеята на шотландския крал Джеймс 100 години по-рано при съединяването на двете корони, всъщност Англия прави икономически (а после и културен) опит да асимилира Шотландия. Има хора, които са наясно, че Шотландия е спечелила определени неща и загубила други през 300-годишния съюз, но към днешна дата негативите от оставането в съюза са много повече и този съюз вече не върши работа.
Има хора, които са твърдо против участието на шотландци и против подкрепата на шотландската нация за незаконните войни на Британия, за слугуването на колонизаторската политика на САЩ. Има хора, които са против емигрантската политика на Великобритания. Има хора, на които им е до гуша от явната погнуса, която консерваторският лидер изпитва, когато разговаря с някакви плебеи, опитвайки се да ги убеди, че политиката, която е в интерес на големите пари е в интерес на обикновените семейства с обикновени заплати, обикновен живот без изход, обикновени къщи на изплащане и обикновени деца без амбиции и мечти, умиращи от наркотици и алкохол.
Има хора, които са твърдо против складирането на британските атомни оръжия в Шотландия. Има хора, които не са съгласни английските банкери да си гласуват извънземни бонуси като награда за алчността си. А през 2014-а в „развита“ държава да има хора в Ийст енд-а на Глазгоу, които са принудени да разчитат на трапезарии за бедни. Има хора, които не виждат разлика между консервативното правителство на Дейвид Камерън (както и коментарите на Борис Джонсън и оня палячо Фараж) и откровената анти-шотландска политика на Маргарет Тачър (може би най-мразеният британски политик тук).
В крайна сметка този референдум заявка за какво е и ще има ли продължение?
Този референдум беше обещание на SNP и както Алекс Салмънд каза, най-вероятно нещата, поне за едно поколение, са решени. Това е решило мнозинството, тази попара ще сърбаме всички. Така е в демократичните общества. Аз мисля, че референдумът трябваше да го има, добре беше, че го направихме. Очевидно е, че половината страна отхвърли съюза и ни остава да се надяваме, че правителството ще даде обещаното като допълнителна независимост в рамките на съюза. Аз също така се надявам, че след тази 85% избирателна активност хората ще продължат да се интересуват от политика, от подобряване на социалната реалност и възможностите за развитие, да обсъждат, да дават предложения, да участват активно на местно ниво, за да направим живота за всички ни по-добър.
Как ти се отразява на теб лично, че сте част от Великобритания?
Моят живот в Шотландия си е съвсем нормален. Аз съм музикант, човек със свободна професия, демек сама съм си шеф. Ако работя – има какво да ям, ако не работя – няма. Свикнала съм да работя за всичко, което имам, вместо да чакам наготово, на „щат“ и т.н. Подкрепям на 100% безплатното образование и здравеопазване. Мисля, че всяко ценящо просъществуването си общество трябва да държи гражданите му да са образовани и да се грижи да са здрави. Мисля, че още може, а и трябва, да се направи за образоване и връщане на хората към работа.
Към момента на много хора им е отнето човешкото достойнство, понеже им е втълпено, че им е по на сметка да живеят мизерно на помощи, отколкото да работят на минимална ставка, но със самочувствие и стремеж за нещо повече. Втълпено им е, че повече не могат, че не биха могли да могат и мястото им е в калта. Това нерядко е предпоставка за сериозни депресивни състояния и психични разстройства, а в комбинация с високата алкохолна и лекарствена/наркотична зависимост и ниската сексуална култура в тези слоеве на обществото е разрушително, както на индивидуално, така и на семейно ниво.
На мен лично това, че сме част от Великобритания ми влияе по много начини. Първо, в Шотландия липсва колониалното отношение на английското правителство (нарочно не го наричам британско). Постоянното хвърляне на фишеци под формата на „тези емигранти ще дойдат“/“онези ще дойдат“ – всеки път, когато има сериозен скандал в Уестминстър, това е английска политика, но се облича с думичката „британски/а/о“. Да ама, не е шотландски/а/о!, защото в Шотландия такова отношение към емигрантите няма. В Глазгоу от преди първата световна война още има огромни вълни от емигранти – ирландци, италианци, поляци. Хората грам не се интересуват отде си, а каква стока си – работиш ли или не, човек ли си или не…
Изведнъж обаче „британските“ вестниците били осъмнали с анти-емигрантски статии и призиви „Британия за британците“. Не драги, английските вестници са това. Па и гаче Британия щеше да е Британия, ако не беше ограбила и опоскала ресурсите (вкл. и човешките) на колониите си. Та, бих искала примерно да живеехме в отделна държава, за да не се пише за „британско“, демек и шотландско, отношение, което си е само английско.
Освен това, към момента част от данъците, които плащам, отиват за участие във военните конфликти на английското правителство, за обявяването на войници-убийци и мними „освободители“ за герои и т.н. или за подновяването и складирането на атомни оръжия тук. Аз не съм съгласна това да е така, тъй като не подкрепям тази политика.
Също така като жител на Великобритания и емигрант съм „под прицел“. Мине-не мине половин година и чуваме как еди кой си английски политик си е избрал да се изказва популистки и да предлага връщане на емигранти или недопускане на емигранти до определени професии. И, разбира се, като жител на Великобритания имам огромно притеснение по отношение на здравеопазването и намеренията на английския парламент – виждаме американските фирми колко добре се грижат за американското здравеопазване.
Каква ще е ползата, ако Шотландия стане независима държава?
Шотландия би имала възможност да избира за себе си, да взима решения, които я касаят, да носи отговорност. Хората да придобият вяра и самочувствие. Да има възможност да се изгради държава, която да работи за гражданите си, да им е от полза; общество, което да е по-справедливо. Да се сложи край веднъж завинаги на това „англичаните са виновни“.
Виждаш ли все пак позитиви в това да сте част от Великобритания?
Позитиви има за големия бизнес, за старите пари. Статуквото си остава – както тук, така и в Европа, кучетата си лаят, и така. Щом президентът на САЩ (същите САЩ, които на 4-ти юли празнуват независимост, не от кого да е!) се обади в подкрепа ПРОТИВ независимостта на Шотландия, мисля е ясно за кого са позитивите. За обикновения човек позитиви няма, даже мисля, че след тези 45% за независимостта е вероятно нещата да се обърнат на реваншизъм от страна на английското правителство.
