Колоезденето се превръща във все по-голяма мания за мнозина, но въпреки нарастващия интерес, София остава изпълнена с не винаги приятни предизвикателства за велосипедистите. Разбира се, ако си много надъхан или търсач на силни усещания, нищо не може да те спре да въртиш педалите в настоящите градски условия. Освен това има и много прекрасни паркове, които са доста удачни за целта заради природата, но понякога ти се иска да си на още по-зелено място.
Много столичани търсят алтернативни маршрути в близост до София, където могат да отидат дори за една неделя и да покарат, след което бързо да се приберат. Сигурно местата не са малко, но все пак е трудно да се ориентираш сам в непознатите извънградски територии. Много по-добре е да има някой местен, който да те упъти, да покара с теб, да те запознае с локациите и хората, с местата за хубави гледки и онези за хубава храна. Оказва се, че това не е толкова трудно и може да се случи.
„Велокрация“ е младо велосдружение, създадено от група приятели-ентусиасти в град Своге, чиято цел е популяризирането на колоезденето в региона и привличането на повече хора от различни градове към този спорт. Само за месец са започнали да правят описания и GPS маркировка на веломаршрути, а скоро трасетата ще бъдат маркирани с боя и оценени по трудност според стандарта, създаден от друга велоорганизация – „Байкария“, чийто базов лагер пък е в местността „Чатъма“ при добре познатия на къмпингари и фестивални хора язовир Голям Беглик.
От София до Своге се стига за около 50 минути с влак или кола. Председателят на сдружение „Велокрация“ Цветан Такев ентусиазирано говори за множеството възможни трасета в района, подходящи за планинско колоездене.
„Въздухът е чист, има големи денивелации за феновете, съчетани с красиви гледки, вода блика отвсякъде, пък и трапеза може да си спретнеш на някоя качествена полянка.“
Питам го как би коментирал факта, че сред много градски хора съществува митът, че жителите на по-малките градове карат тунинговани автомобили на къси разстояния, от които бичи бас, а колоезденето се счита за срамна дейност за бедняци. Цецо отговаря, че може би наистина се е наблюдавало нещо такова до преди година-две, когато колоезденето не бе толкова разпространено, но сега налице е модата да караш „байк“ и се получава ефекта на доминото или по-скоро „ефекта на стадото“, в което всъщност той не намира нищо лошо:
„Едни карат за спорта, други просто им харесва, трети заради модата, но важно е да се кара велосипед, без значение какви са подбудите. Относно тунингованите автомобили – всъщност един велосипед от среден клас надвишава цената на лъскав „пернишки Голф”. А знаеш ли каква е физиономията на притежателя на въпросния автомобил, когато разбере този факт?! Някак целият му живот рухва за секунда, всичко, в което е вярвал и почитал – „Голф-а”, джантите, фолиото, бас тубата, Kenwood-a, всичко в тази кула от ламарина, лепенки и китеник се срива за секунди. И тогава изборът е или „байк“, защото е модерно, или „Голф”, но от следващия модел. Разбира се, не искам да обидя почитателте на марката, но просто това е нарицателно, дори по-скоро синдром.“
Цецо, който е на 31 години и се занимава със софтуерна и хардуерна поддръжка на компютърни системи, изработка на уеб сайтове и онлайн продажби, признава, че допреди 4 години почти спадал към гореописаната група хора, но катарзисът настъпил в мига, в който избира велосипеда.
По онова време тича и ходи на фитнес. След новата придобивка обаче осъзнава, че „за същото време, което прекарваш в залата, може да обиколиш далеч повече места, да срещнеш далеч по-интересни хора, а и да подишаш чист въздух.“
„В началото не бях трениран и съответно избирах по-къси маршрути, но чрез постоянство, дистанциите се увеличиха и сега правя по около 40-90 км по пресечена местност, в някои случаи и повече. В този период и други приятели се запалиха, започнахме да караме активно и се роди идеята да си направим едно велосдружение – „Велокрация“.
Това, разбира се, не значи, че ако ви се отскача до Своге, ще ви юрнат да въртите задължително 90 км. Какъв маршрут избират Цецо и компания зависи от групата, с която карат. Ако хората са по-тренирани, съответно и маршрутът е по-натоварващ, а и маршрутът се обявява предварително и всеки сам преценява дали може да се справи. Важно е и велосипедът да е съобразен с планинския терен, който е различен от равния асфалт в града.
„Всеки, стига да има желание и малко воля, трябва да знае, че резултатът идва бързо. В началото за мен 7-8 км бяха постижение, но с времето дистанциите се увеличиха, дишането се регулира, умората намаля, така че винаги идва наградата за постоянството, което си вложил“, казва Цецо.
Е, понякога става напечено, когато си на 1400 метра надморска височина и се озоваваш по средата на ловно поле по време на хайка за глигани… Но поне можеш да си позволиш още по-учестено дишане, без да се притесняваш за това какво точно влиза в дробовете ти точно в този момент. Защото отговорът е ясен – въздух, въздух и пак въздух. Чист.
На 27-ми септември, в рамките на кампанията „Рок за здраве“ на Art Rock Cafe Ombre, „Велокрация“ и най-популярният рок бар в Искърското дефиле организират колоездене в района на град Своге. Маршрутът ще бъде уточнен допълнително според метеорологичните условия. Пригответе се за приятен преход, около 15-20 км. Всеки ще може да се включи. Сборният пункт е в 15:00 ч. на централния площад на града, точно където спират и влаковете от София. Подробности може да научите на сайта на „Велокрация“.
Вечерта в Art Rock Cafe в Своге ще има дискусии за колоезденето и представяне на вълнуващи маршрути в задушевна обстановка. Всеки е добре дошъл.
