“Гледам снимката на 6-годишната Руби Бриджис – през лятото на 1960 г. тя става първото чернокожо дете, което влиза в училище за бели – и си мисля за пернишкото село Ковачевци.
Преди 50 години в Америка е имало граждански протести, за да могат деца като Руби да ходят във всяко училище. Днес, 15 септември 2014 г. в България има нелеп селски протест против това деца като Руби да могат да ходят на училище.
Сега жителите са готови да затворят училището, ако в него влязат деца на бежанци – страх ги било от зарази. Изглежда не осъзнават, че самите те вече са заразени. С нещо по-лошо от варицела или глисти.
Честит първи учебен ден!”
Този текст на Emil L. Georgiev се разпространи като пожар из фейсбук днес. И има защо.
Жителите на ковачевското село Калище се събраха и тази сутрин, за да изразят недоволството си, че училищетo ще бъде посещавано от деца бежанци от близкия Национален детски екологичен комплекс, съобщи БТВ.
Родителите на учениците заплашват, че ще преместят децата си, ако бежанците влязат в класните стаи. На родителска среща те решиха да не допускат в училището афганистанчета и сомалийчета.
Кметът на Ковачевци Васил Станимиров обясни, че му е било съобщено в последния момент, че училището в Калище трябва да приеме бежанци. Твърди, че е бил заплашван, че ако не ги приеме, ще бъдат спрени автобусите към училището и ще бъдат наложени финансови санкции.
Само че фактите се оказват други.
Първо, кметът не е заплашван с орязване на пари, а точно обратното. Това училище отдавна е трябвало да бъде затворено – в него учат едва 18 деца и то в смесени паралелки. Идването на още 10 деца на бежанци не само ще позволи училището да се запази, но то ще получи и допълнителни средства заради тези деца.
Второ, твърденията на кмета, че тези деца не знаели български, се оказаха чиста лъжа. От МОН потвърдиха, че децата са преминали 6-месечни курсове по езика.
Трето, жителите на Калище в репортажа през цялото време започват с уговорката, че уж не идването на децата-бежанци било проблем, а начинът, по който им го съобщили. И завършват с недвусмисленото: „Не искаме чужденци тук!”. Така е – повечето скрити и дори открити расисти обикновено започват думите си с „аз не съм расист по принцип, но…”.
Така че каквато и да е вината на държавните структури, отговорни за комуникиране на проблема с местните – ако изобщо държавата има някаква вина, отбележете! – реакцията щеше да е пак същата. В Калище просто щяха да измислят някакъв друг претекст.
Страхували се от глисти, малария и зарази. „В 3-ти клас имах глисти. Чудно как нямаше протести срещу мен”, пише отново Emil L. Georgiev в коментар по темата. И аз съм имал. Може би всеки пети от нас е имал като малък, добавят други коментатори. А маларията по никакъв, ама по никакъв начин не се предава директно от човек на човек.
Ами неграмотни били хората, защо не им се обясни първо. Тц – това, че търсят под вола теле, правят се на незнаещи и носят вода от девет кладенеца, за да оправдаят ксенофобските си настроения, по никакъв начин не оневинява жителите на Калище и Ковачевци. Всички граждани са равни пред закона, пише в Конституцията на РБ, и едва ли в Калище не знаят това. Пък и незнанието или непознаването на закона не е оправдание и основание за неспазването му.
В тази връзка – аз пък не искам жителите на Калище (и такива като тях) в страната си. И законът, за тяхно сведение, е на моя страна. Какво правим тогава?
Ами нищо не правим, защото законът ги защитава. Дава и на тях същите тези права, които те отказват на бежанците и техните деца.
Расизмът не е въпрос на мнение, расизмът е престъпление.
