Домашното образование – една от най-интересните теми, за която съм искала да науча повече и да се срещна със семейства, които са избрали тази форма на обучение.
Честно казано, в навечерието на 15 септември аз съм щастлива, че няма да ходя на училище. Че този етап от живота ми е приключил преди около 10 години и нямам вече вземане-даване с институцията.
Все още обаче сънувам, че имам тежко класно по математика, на което знам, че съществува огромен шанс да ме скъсат. Ходя на частни уроци при учителка от квартала. Тя е отчаяна. Усеща, че просто ми взима парите… Решаващият момент идва. Не става дума само за моята оценка, а за успеха на целия клас, випуск, за престижа на училището. Напрежение, образувам лек тик.
Будя се с потни ръце… Сами разбирате колко мили спомени съм съхранила от Немската гимназия, която в крайна сметка завърших успешно.
Срещам ги при Слончето в Борисовата градина. Семейство Райкови – бащата Орлин и майката Цветелина и децата Боряна, Мартин, Андрей, Крум и Стефан в количката. Разпознавам ги, защото преди година ги гледах във филма за домашното образование в България „Аз съм домашен ученик“. Запомних Боряна, понеже тъкмо тогава се беше отделила от училищната среда и започваше обучението си вкъщи. Беше доста тъжна на моменти. Сега е на 14 години. Най-голямото дете в семейството.
Седнахме след дълго чудене на един мост в градината. Наредихме се от двете му страни и започнахме да си говорим.
Боряна, как се чувстваш сега?
Не би се случило същото, не бих казала същите неща. Все още твърдя, че ми харесваше там. Нямах проблеми. Но в момента не съжалявам за промяната. Мисля, че е за по-добро. Мога да споделя, че сега ми е по-спокойно. Напредвам с мое собствено темпо. Нямам строги граници.
Задавам най-важния въпрос на родителите Орлин и Цветелина – защо са избрали домашното образование за техните пет деца?
Орлин веднага е готов да обясни. Забелязали са редица ситуации, които сериозно ги притеснили, докато децата били в училище. Загубата на интерес към учението, насилие в средата, грубият език. Всичко това е било в разрез с ценностите, които те самите проповядват – честност, трудолюбие и уважение към ближния.
Веднага се вижда, че са хора, които не биха се отказали, а са се борили, за да променят ситуацията. Орлин споделя, че е бил член на училищното настоятелството. Ръководството и учителите не са отказвали съдействие. Но тук Цветелина уточнява:
Гасяхме пожари. Оттам идваше и отчуждаването.
Поставяли са ги пред свършен факт, когато проблемът вече е налице и напрежението ескалира. Решават, че не искат да местят децата от една проблемна среда в друга и избират домашното образование. Оттогава са минали близо три години.
Те са категорични, че не отричат формата на държавно обществено образование. То е избор и възможност. Но искат да наблегнат на следното – определяща роля за взимането на решения по отношение на образованието на децата е в ръцете на родителите. Семейството ползва услугата държавно образование. То не е придатък, който трябва да бъде изолиран. Без семейства няма държава. Затова тяхната сигурност трябва да бъде гарантирана.
Моля ги да обяснят с какво е по-добро домашното образование през техния опит и решения. Цветелина, която най-вече се занимава с децата вкъщи, разяснява:
Чувстваме се по-спокойни и по-свободни да организираме заедно програмата и да нагаждаме темпото и съдържанието спрямо техния потенциал и заложби. Съответно някъде да наблегнем, а в други ситуации процесът да се случва по-бавно.
Орлин споделя, че у всяко следващо дете наблюдава много по-лесно и бързо усвояване на знания. Той смята, че отделянето на една група хора само по възраст е по-скоро ограничение. Събирането на различен тип възрасти дава резултати и затова може да говори не само миналото, но и настоящето.
Може би най-силно впечатление ми направи думата отговорност, която беше повторена многократно.
Носим отговорност и реално от нас зависи как ще се развиват децата ни.
Колко родители могат да изкажат тези думи и най-вече да поемат въпросната отговорност? Малцина.
Цветелина продължава: Искаме да помагаме на децата ни да изградят отношение и характер, за да успеят дългосрочно. Защото никой не помни всичко, което е прочел в училище, но ако изградим отношение на любознателност, развием способност да се учат самостоятелно, желание да се развиват – все неща, които се губят – то те ще се готови да се учат цял живот.
Да, но каква е законовата рамка? Законно ли е изобщо това решение според българската просветна система?
Обучението в домашни условия не съответства на изискванията на Закона за народната просвета.
Семейство Райкови смятат, че законовата рамка е доста неясна и противоречива. Самите те са давали редица пъти в Министерство на образованието законопроекти за домашното образование за обсъждане. Но са се сблъсквали с неадекватно и некомпетентно отношение. Нашата история показва, че в тази област няма много промяна и плурализъм на мнения. Орлин е категоричен, че в образованието все още цари монопол.
Все пак, ако човек е решил да се обърне към домашното образование, трябва да знае, че има начини детето му да бъде сертифицирано. Използват се дистанционни чуждестранни програми за домашно образование. Като е възможно година по година да се придобиват степени. Също така е възможен индивидуален план като част от държавна учебна система. В крайна сметка семейство Райкови ще се обърнат към чуждестранна програма, за да положат техните деца изпити и да придобият образователна степен.
Да си дойдем на думата – как преминава учебният процес у вас? Има ли контролни, срокове, преминаване в класове? Двойки, шестици…
Цветелина и Орлин се усмихват и ми обясняват, че и те държат на планирането и залагат цели. Но нищо на всяка цена. Държат на израстването, но не робуват на сроковете.
Цветелина споделя:
Аз не преподавам на децата. Аз им помагам.
Помага в намирането на материал, в обяснението, в това сами да откриват решенията и, разбира се – проверява.
Орлин изброява – децата спортуват, учат езици, свирят на инструменти. Пътуват и посещават музеи. Посоките дават родителите, но конкретиката решават заедно всички.
Орлин и Цветелина се събират с други родители и обсъждат теми и проблеми, срещат се и със специалисти. Всички се учат и това им доставя удоволствие. Лятото по различен начин – сред природата, в двора на баба и дядо на село. Родителите се стремят нагласата да остане същата. Искат децата им да са любознателни.
А те от време на време ни прекъсват с някое питане – носят парче дърво и се интересуват кое е то. Или пък показват интересно цвете, което им е направило впечатление. Изследват средата.
Цветелина се смее и споделя:
Сега децата казват, че започва ученето с учебници.
А Орлин набляга:
Активност, стъпила върху морални ценности. Това е, на което най-много държим.
Ами социализацията, всички за нея се притесняват, когато стане дума за домашното образование?
Ако питате децата, те със сигурност ще ви отговорят, че не им липсват социални контакти. Те посещават спортни занимания, разхождаме се активно, правим срещи в домашно образоващата се общност, записваме ги на лагери – разяснява Цветелина.
Орлин не желае така наречената „социализация“ да е свързана с напивания, сексуални контакти и насилие, както се случва често в училищната среда. Не иска неговото семейство да плаща подобна цена.
Цветелина се включва, че домашното образование не означава, че всичко става у дома, но родителите са отговорни за всичко, което се случва.
Много хора ще си кажат: аз не съм педагог – как ще се справя?
Тук Цветелина е категорична, че не е нужно да си специалист. Тя самата е икономист, а Орлин – инженер.
Най-важното и необходимо е да си готов да се учиш заедно с децата и да си решен да им помогнеш.
Дори липсата на средства не е определяща. Често един домашен ученик излиза като разходи много по-евтино на семейството. Не е нужно всичко да се учи от учебник. Има и други начини да се осведомиш. Например достъп до изворите на историята, а не нечии интерпретации.
Цветелина обяснява, че в разговори открива пропуските на децата. Не тестът или оценката са важни, а знанието, което остава. Тя споделя, че нейните деца не са се явявали на матури, но впоследствие се справят учудващо добре с изпитите, въпреки че не се движат по съответния учебен план.
Орлин и Цветелина имат светли спомени от училищните години. Цветелина разказва, че е обичала да ходи на училище, справяла се е лесно, била е подкрепяна от родителите си. Но не помни много от прочетено. Сега има шанс това да се случи отново.
Орлин е родом от Русе, посещавал е строго, но с изпълнено с ценности училище. Той вярва, че ако тази атмосфера се беше запазила, много по-малко родители биха избирали алтернативни пътища.
Накрая искат да споделят, че осъзнават една важна промяна и у тях. Разчупили са собствения си стереотип за образование. Целта не са шестиците или да стане от първия път, а у децата им да се развие отношение, старание и трудолюбие, независимо с какво се захванат.
Искат да окуражат и други родители, тръгнали по този път.
Децата не се раждат в Парламента или в министерства, а в семейството. Бог ни ги е поверил, за да се грижим за тях, така че бъдете по-смели и не спирайте да се стремите към по-доброто им бъдеще!
