Да станеш заместник-главен готвач на елитен ресторант на 20 години, да обиколиш 32 американски щата преди да си навършил 30, да си бил на ключова позиция в кухнята на “Хилтън” и да си готвил индийска, мексиканска, италианска и фюжън кухня. Да мечтаеш да правиш хип-хоп музика на световно ниво. Да не искаш да спираш да пътуваш и да се върнеш в родината си, защото носталгията те гризе. Това е историята на Филип Радев, който след 12 години в САЩ решава да се прибере в България.
Той заминава за страната на неограничените възможности през 2002 г. още преди да е завършил гимназия. Баща му тогава е архитект в “Главболгарстрой”, а майка му работи в библиотека. Самият Филип иска да покори световната хип-хоп сцена и се занимава активно с музика, рапира с приятели в квартала в София, където е роден. Даже си имат група и са решили да издават албум.
Мечтата да отлетят през океана обаче се заражда още през 2000 година, когато майка му почти на шега заедно с приятелка попълва данните си в лотария за зелена карта. Две години по-късно им се обаждат, че са избрани и могат да минат изпитите. И така семейството си стяга багажа и тръгва за Америка. В България обаче остава сестрата на Филип, която вече е пълнолетна по това време и избира родината.
Да си имигрант в Страната на неограничените възможности
Първата им спирка е Чикаго, но скоро се местят в малкото градче Сидър Фолс в Айова. На Филип се налага да се върне една година назад в гимназията, защото трябва да навакса с английския. Баща му много дълго време не успява да си намери работа по специалността, през повечето време работи на две места. Въпреки професията си той става чистач във физкултурен салон, наемат го като общ работник по строежите. Майка му пък за известно време застава зад щанда в “Бъргър Кинг”, нищо, че е инженер, а в България напуска библиотеката, за да замине.
“Много е трудно да си имигрант, усещаш, че те мислят за навлек. А и така наречените латиноси – мексиканци, гватемалци, салвадорци, карат американците да настръхват от всякакви пришълци. Те просто прииждат и нищо не може да ги спре”, обяснява Филип.
Той все пак успява да създаде много приятелства и да не чувства така осезаемо разликата.
Хваща се на работа още в гимназията. С най-добрия му приятел Колин решават, че искат да съберат пари, за да се изнесат, след като завършат училище. Филип мие чинии в ресторант, подобен на нашите бира-скара (стек хаус). Готвачите обаче му стават интересни.
С Колин искат да учат музика, но нямат достатъчно пари да заминат за градче, което се намира на 200 км. от Сидър Фолс. Там има колеж, в който могат да запишат музика. В България Филип е свирил на цигулка и пиано, а Колин е барабанист.
Така Филип остава в градчето, в което живеят родителите му и записва фотография в местния колеж. През цялото време работи, налага му се да изтегли студентски заем, за да си купи техниката. За разлика от американците родителите му няма как да плащат образованието му.
“Там като се роди детето и веднага започват да събират пари за колежи. Всеки ден слагат по 5 цента в касичка и така докато съберат за колеж”, обяснява Филип.
Любовта към готвенето
Фотографията се оказва твърде скъпо занимание, а Филип няма и нужното време. Така че напуска колежа. Наблюдавайки готвачите в ресторанта, в който мие чинии, започва да се учи. И така успява да си извоюва две вечери да е на мивката, две вечери да готви.
След това има късмет да си намери работа в луксозен ресторант (тип – Fine dining). Там има готвач българин, който му помага да започне.
И така на 19 години , влизайки в кухнята на един хубав ресторант, у Филип се ражда истинската любов към готвенето. Макар че копнежът по музиката не го напуска.
“Започваш отначало. Първо хващаш ножа и белиш картофи, след това моркови, после филетираш сьомга. И така лека-полека. Прекараха ме през всичко – правиш салати, миеш марулите. Докато в един момент се озовах на скарата. А тя е пълна – това трябва да е средно изпечено, това добре изпечено. Правиш патици и какво ли още не. Започна да ми става интересно. Има адреналин.”
Филип обяснява, че това е работа за хора, които имат много енергия и не могат да стоят на едно място. Иска ти се всичко да стане както трябва и храната да бъде наистина хубава. “Когато някой дойде и ти каже: “Това беше най-вкусната храна, която съм ял през живота си”, се разтапяш и си мислиш, че е невероятно, защото ти си го измислил.”
След година работа в ресторанта Филип става заместник-главен готвач. Тогава е само на 20 години, а всеки ден измисля специалитети.
“Поръчвам си например някаква странна риба от Хавай – махи-махи, и трябва да направя нещо с нея. Купувам от плод-зленчука някакви неща и трябва да измисля как да ги комбинирам. Започнах да чета книги за готвене, за гурме. И просто фантазията ми вместо в текстове за рап започна да се излива в чинии.”
След още половин година получава предложение за двойно повече пари в кънтри клуб – луксозно заведение с голф игрище. Там позицията му е просто на готвач и след около година парите се оказват недостатъчен стимул, защото няма поле за фантазията му.
Екшън а ла Холивуд
След няколко различни местоработи любовта му към готвенето го отвежда в друг елитен ресторант (Fine dining). My Verona е място за италианска кухня, което току що отваря врати, а Сидър Фолс още не е виждал подобно нещо. Собственик е милиардерът Ръсел Уасендорф, а главен готвач е световно известният Алън Стърнуайлър.
“Собственикът имаше огромна финансова империя с над 300 офиса в целия свят и реши да си отвори централния офис в Сидър Фолс, Айова. И искаше да се храни някъде и да води клиентите си. Работещите в корпоративния офис живееха в Чикаго. Той беше осигурил частен самолет, който всеки ден да ги докарва сутринта, а вечерта в 18:00 часа да ги връща обратно”, разказва Филип.
В този станал прочут ресторант Филип е на най-трудната позиция – за италианска кухня, в която се приготвя много паста. Борави с 18 котлона едновременно, като всяка чиния отнема по 4 тигана. Собственикът им дава картбланш да поръчват каквито си поискат продукти, откъдето си поискат по света.
“През нощта пристигаха някакви риби от Япония, които още мърдат, идваха плодове, за които изобщо не съм чувал. Поръчвам най-странния плод от Австралия и веднага опитвам да направя нещо с него. Сутринта Ръс иска аквариум за омари, до вечерта имаме аквариум за омари”, разказва българинът.
Само след 6 месеца упоритостта и талантът на Филип го изстрелват като заместник-главен готвач. Той прави всички специалитети всеки ден, намира работата за страхотна, а екипът – невероятен. Кани и най-добрия си приятел Колин.
В края на първата година работа собственикът Ръсел Уасендорф води целия колектив на гурме-тур в Северна Италия за две седмици. Нещо, което не се е случвало в друг ресторант. Имаше хора, които не са излизали от града през живота си, камо ли пък от Щатите. Тръгнахме всички – от миячката, до момчето, което приветства гостите”, обяснява развълнувано Филип.
Затварят заведението, слагат бележка “Ние си отиваме вкъщи!” и поемат към Европа.
Следващите две седмици са изпълнени с пиене на вино от най-реномираните винарни, хранене само в най-хубавите ресторанти и автентични места в Болоня, Верона, Милано.
“Прошуто, паста, трюфели и всичко на корем. Ходихме при една италианска баба. Тя ни направи някаква проста паста, която е най-доброто нещо, което съм ял на света”, разказва Филип. И продължава, че това е едно от най-хубавите преживявания, които някога е имал.
Инвестицията на Ръсел има смисъл. След като екипът се връща в Сидър Фолс всички са пълни с идеи и сменят изцяло менюто. Продукти поръчват от местата, които са посетили, вино от винарните, които са опитали, пармезан от мандрите, които са тествали.
Историята а ла Холивуд обаче неочаквано взима рязък обрат – пак по холивудски.
Един ден всички търсят Ръс Уасендор. Търсят го дълго, докато най-накрая го намират в гаража на офиса му в Сидър Фолс. Запалил е колата, пъхнал е маркуч от ауспуха в купето, за да се задуши от отровните газове. На гърдите му има бележка: “Извърших най-голямото престъпление, което някой някога е правил!”.
Оказва се, че от 6 години той краде от инвеститорите си.
Служителите му го спасяват, пристига ФБР, Ръсел е в затвора, Сидър Фолс и My Verona стават световноизвестни. Затварят всички офиси на компанията, ресторантът – също. Хиляди хора остават без работа, Филип и Колин – също.
Любовта и пътешествията
За 12 години в Америка Филип не само сготвил много вкусна храна, сменил много ресторанти за всякаква кухня – от индийска, през мексиканска и италианска до фюжън, ни и обиколил 32 щата. Посетил е безброй музикални фестивали за най-различни стилове. Авантюристичният му дух го кара дори да си намира каквато и да е работа по време на тези събития – само за да може да пътува, където си поиска. “Карах голф колички, развеждах хората по палатките им.”
За 9 месеца с групата на приятеля си Колин обикаля САЩ от Калифорния до Ню Йорк.
Запознава се с Шийла и се влюбва в нея. Тя е фармацевт, но напуска работата си и двамата в продължение на една година обикалят цяла Америка – през Ню Йорк, Ниагарския водопад, по границата с Канада. С палатка и кола.
В един момент Филип и Колин се местят в Колорадо. Филип готви в различни ресторанти. Работи дори в клиника за медицинска марихуана. Но за него приоритет вече е пътуването.
В един момент решава, че е важно да завърши кулинарен колеж и отива в Сидър Рапидс, Айова. Макар че в началото почти е взел решението да го напусне, когато разбира, че трябва да учи как се държи нож, какво е картоф и подобни, той успява да го завърши.
“Беше ми интересно сладкарството, дотогава не се бях занимавал със сладкиши. Куцаше ми търпението да следвам рецепта – аз имам въображение. Научих се да водя сметки, как да правя разчет на поръчките. Ходих на стаж в Мексико, после в Ню Йорк, поработих малко и в Лас Вегас”, допълва той.
Лас Вегас в бяло и черно
Освен, че е работил за кратко във фюжън ресторант в Лас Вегас, в биографията си Филип има и един месец като турист в града на порока.
Отишъл на ергенско парти, за което казва, че прилича на тези, които сме виждали по филмите. Ненадейно печели малък джакпот в казиното. Удря 20 000 долара на ротативките. “И останах един месец във Вегас, докато парите ми рязко свършиха. Наживях се. Видях всичко от Вегас – и лошото, и хубавото, и бялото, и черното”, смее се той.
Там има всичко – можеш да караш Ламборгини, да се разхождаш с лимузина, да ядеш в най-хубавите ресторантите. Например, намисляш си: искам в един ден да скоча с парашут и след това да съм на покрива на хотел “Белажио” и да се наливам с Дмн Периньон и да има стриптизьорки.
В същото време обаче там има много наркотици – всякакви наркотици, и нямаш никакви проблеми да си ги набавиш. Много хора просто губят представа къде са и каква е реалността.
Отново в България
След 5 години бурна романтична връзка с Шийла двамата се разделят. През 2013 година Филип започва да чувства носталгията, липсата на сестра си, която е в България, разочарован е от любовта. Иска да се занимава с музика.
Взима решение да се прибере тук. За 12 години той си е идвал само два пъти. Веднъж след като завършва училище и веднъж за сватбата на сестра си.
“Тук на рап сцената познавам много хора, имам приятели, с които мога да записвам музика”, обяснява той.
Естествено обаче животът го отвежда към кухнята. Става заместник-главен готвач в Хилтън в София. Отговаря за 32-ма готвачи и 15 стажанти всеки ден без никаква почивка. След 6 месеца решава, че няма достатъчно свободно време и го заменя за работа в ресторант “Лаванда” на ул. “Цар Иван Шишман”. Сега там можете да опитате приготвените с въображение специалитети, които той създава, а къде ще го отведе авантюризмът му по-нататък, знае само съдбата.
