Любимката на бразилектро-феновете по цял свят и наследница на велик род отново завзема медийното пространство с претенциите за Tudo (всичко).
В спретнатия й бутик има всичко – репризи на бразилски класики (Vivo Sonhando), френски поп-шлагери (Tout est bleu) и авторски композиции с евокативни имена (Inspiracao, Novas ideas). За съжаление, оксиморонът е пълен – нито вдъхновение, нито нови идеи.
Добре излъскано гукане и секунди на истинска тръпка покрай версията на Harvest Moon – единствената с безкомпромисно присъствие в плейлиста ни.
Малко по-рано, но не и в родината му Хармония Мунди предложи последния авторски албум на пребиваващия дълго време в Париж бразилец Марсио Фарако. Привидно езиците и при него са три-четири, както и при Бебел. Но те са органично присъстващи като едно от изразните средства на културите, в които живее и чрез които се изразява връстникът на Бебел – Марсио.
Заглавия като Paris и Quo Vadis ни водят към места, на които наистина не всичко е гламур и тренди.