Положението става все по-страшно за нас, модерните градски хора. Обсесии, неврози и демони тресат телата и душите ни… Обсесивно-компулсивното разстройство отдавна е извън рамките на Америка. Лайф коучъри ти чукат на вратата, за да ти обяснят как да живееш успешно.
И преди всички дружно да сме се юрнали към села и малки градчета, за да ни лекуват бабите от тежки форми на депресия с баница, нека избистрим няколко критични състояния, в които изпадаме благодарение на градската джунгла, но и на самите нас.
1. Страх от болест/и
Хората винаги са се страхували от смъртта и са предвиждали своя преждевременен край. Но в днешно време се случва нещо друго, което захранва повсеместната хипохондрия. При наличието на достатъчно пари всеки може да се изследва за всички евентуални болести, които са покосили младото му или не чак толкова тяло.
Толкова е хубаво, че може да си направиш от микробиология до генетични изследвания и то в рамките на един ден срещу 17362682 лева.
Друг извор на познания и самолечения са Интернет и форумите. Кой не се е обръщал с тежък вопъл и стон към беге мамите заради странно тъмно петно, ухапване от нещо голямо и летящо или тъпа болка под слънчевия сплит? Разбира се, следва летален изход. Преди това трябва да се проведе лечение с огромен набор от антибиотици. А когато петното се окаже обикновено зацапване, ужиленото мине, а тъпата болка е резултат от прекаляване с царевица и впоследствие газове, се намира друг проблем, който дружно да се решава с форумците.
Трябва да осъзнаете колко пари и време губите в това да измисляте нова диагноза. Ограничете Доктор Хаус и ходете на планина.
2. Неудовлетвореност от работата
Дам, имаш тъпа работа. Делникът ти е скучен, работиш с хейтъри и обслужваш глупави хора. Примерно. Така е устроен почти целият свят. Това даже някак си го крепи. Обаче на теб това започва да ти пречи много.
Кесиш по цял ден във фейсбук и „бачкаш“. Разбира се, най-добре е да потърсиш нещо ново и различно, или поне да смениш средата. Няма страшно и да останеш известно време без ангажименти.
Нека се има предвид, че е възможно да не ти е виновна работата за летаргията, в която изпадаш. Честата смяна на работното място не е добър знак за теб и за следващите ти работодатели.
Хубаво е, даже препоръчително, да си изготвиш дневен график дори никой да не ти го изисква. Да отмяташ задачи, да се чувстваш ангажиран. Даже може и да ползваш тефтер.
3. Неспособност да обичаш/да се привързваш
Преди известно време четох една статия в нета, в която за неспособността да обичаме истински и разюздаността на поколения жени беше обвинен сериалът „Сексът и градът“. Поне от 98-ма насам…
Не ми се ще да стоварвам цялата вина върху Кари Брадшоу и американските сценаристи, измислили нейния персонаж. Както и на безумно тъпата книга „50 нюанса сиво“, която също беше включена като причина за емоционалния срив. Да кажем, че вечно ще има по един такъв сериал и една такава книга. Но всичко идва от живия живот. Тоест от самите нас.
Не ми се говори за общия случай, когато интимните отношения са обвързани с финансови състояния и баланс по сметката. Откакто свят светува е така.
Интересно ми е, когато присъства явно нежелание да се обвързваш и привързваш към друго човешко същество, куче, коте. Когато ти и твоят малък свят сте си самодостатъчни. Ти и твоят компютър и енергийна напитка. Много лоша комбинация. Когато всичко друго ти изглежда наред, но да отдадеш времето си безвъзмездно на друг човек изглежда като непосилна задача.
Освен ако не движите проект заедно. В такива случаи, ако осъзнаеш, че си се превърнал в дебил, вземи нещо, за което да се грижиш. По възможност живо нещо.
4. Усещане за състареност
Това започва някъде от 21-та годишнина на почти всяка млада жена. Пикът се задвижва най-вече на 25, когато видиш, че на челото и около очите имаш бръчки. Някакви ужасяващи резки са увредили твоя бейби фейс! Тъкмо си се отървала от бузите, които толкова дълго време те тормозиха и ето че пачи крак е стъпил върху лицето ти. Започваш масирана атака срещу тази Божия несправедливост, кремове с Q10 фактор, процедури за опъване на кожата, пилинг…
И тъкмо вече посягаш към ботокса или хиалуроновата киселина, когато съвестна козметичка ти споделя, че е нормално да имаш мимически бръчки и би било странно, ако по лицето ти нищо не се мърда.
5. Усещане за загуба на време
Виж, това не зависи нито от пол, нито от възраст. Поколения българи израснаха в безтегловност и част от тях се превърнаха в успешни държавни служители. Тук трябва да се проявяват кански усилия, за да се върне нормалният ритъм. Хубаво е, да запълваш времето си, за да не го усещаш изгубено. Дори да почнеш повече да се движиш, да извършваш конкретни задачи с конкретни резултати. Отново един тефтер и хоби няма да са излишни. Преди се смеех на това, че ни учеха в Немската гимназия да си правим планове за деня. Но е доста отрезвяващо, когато видиш, че дни наред не си имал такива.
6. Тревожност
Ех, тази тревожност! Насадена от поколения тревожни родители. Предавана като бащина повеля. Изключвай ел уредите, ще стане пожар! Няма за да завършиш никога и няма да си намериш работа. Знаеш ли колко хора загиват ежесекундно в автомобилни катастрофи? Не, пи ихинацеята, която ти дадох – 100% ще хванеш вирус тази зима.
Ето от това трябва задължително да се отърсим. Ако не, ще стигнем минимум до точка 1 и 4 и ще прехвърлим щафетата към други неуверени и страхливи същества с леки и тежки форми на невроза.
7. Чувство за вина
То е свързано дълбоко с гореизложените. Най-вече следва, ако не се опитвате да преборите останали седем. То е, така да се каже, кулминацията на душевния колапс, в който е възможно да изпадне човек.
Това състояние се проявява често към най-близките от семейството. Че нещо не си направил, както трябва, че си пропуснал, че не си бил добър.
Конкретен пример – живял си дълго време с вашите и се чувстваш постоянно ангажиран към тях с всяко нещо. Изпитваш остро чувство на вина като пропуснеш семеен обяд или задача, защото си длъжен към тези хора, които са те отгледали.
Е, да ама не. Не си длъжен. Или правиш нещо по желание или ти личи от километри, че не си там заради тези хора, а за да подтиснеш чувството на вина, което би се появило, ако не го сториш. По-добре една истински приятна вечеря или обяд – един път в месеца, пред тъпо изражение и още по-отегчителен разговор всеки ден.
