Surprise
От сума ти време виждам все един сън:
не ми беше рожден ден, но си влизам отвън,
и, сякаш сме в САЩ,
виждам хола гъмжащ
от роднини, приятели, познати и близки,
с весел вик „Изненада!“ и усмивки, и уиски.
И това, че surprise-ите им са във случая два,
проумявам едва
след въпроса им: – Хайде, бе, къде се забави! –
когато сред свирки, прегръдки и смях
се взирам във тях
и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,
са отдавна покойници. При това посрещачи
и значи…
Фрагмент от изказване на Валери Петров на среща на тема „Култура и Власт“, Златен фонд на БНР
Драги приятели, aз съм си написал нещо, но то ако бъде… т.е. нахвърлял нещо, но то ако бъде развито ще ви заема около два часа и половина.
Стихове на Валери Петров с гласа на автора, Чекмеджето, Златен фонд на БНР
Вий отсъждащи с не, //Ако бихте дори подозрели, когато решавате…
Фрагмент от интервю с Валери Петров, Златен фонд на БНР
Забранени бяха най-важните теми – главната истина за живота ни не можеше да се казва. А когато тя е табу… Ако е вярно, че в дома на обесения не се говори за въже, то за какво ще говорим тогава?
Стихове на Валери Петров с гласа на Илка Зафирова, Легенда за чертожника, Златен фонд на БНР
Живял едно време чертожник дребен,
от дребен по-дребен, но все пак
потребен.
Фрагмент от интервю с Валери Петров, Златен фонд на БНР
Добротата не може да бъде главна характеристика на една сатира. Сатирата иска по начало унищожението на своя обект, бил той човешки тип или явление. Сатирата, която обичам, не може без веселие, без хумор.
Стихове на Валери Петров с гласа на Ицхак Финци, Съобщение за изобретение, Златен фонд на БНР
Неизвестни читателю, понеже защото
така е устроено, уви, обществото,
че гениалните изобретатели
от психиатрите постоянно са патили,
преди да успеят; и защото понеже …
Фрагмент от интервю с Валери Петров, Златен фонд на БНР
Най-същностното, главното си остава поезията. Това, с което съм започнал, с което се надявам да стигна до края. Човек не усеща как се задават тези неща. Той си мисли, че ги решава сам, но всъщност те се решават сами и сигурно това, което наричаме „писано ни е“, е написано някъде вътре във нас, а ние все пак се мъчим след това да се убеждаваме, че сами сме го решили или поне да мотивираме решенията си със закъснение.
Стихове на Валери Петров с гласа на автора, „На Попа“, Златен фонд на БНР
И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща…
