Не само скука и умора задействат този древен рефлекс
Пробвайте и ще се уверите сами: въпросът „Защо се прозяваш?” никога няма еднозначен отговор. Един ще ви каже, че е уморен. Друг – че му се спи. Трети – от скука. Четвърти – че му е задушно. Причини много, а резултатът е един. И така, от какво се предизвиква това непроизволно дихателно движение, което се състои от дълбоко бавно вдишване и бързо издишване?
Версия 1: гимнастика за мозъка
Многобройни изследвания установиха: при сънливост, умора, скука процесите на потискане в главния мозък започват да преобладават над процесите на възбуждане. В резултат се затормозяват и някои функции на организма, в това число и дишането. То става на по-редки интервали, по-дълбоко, от което в кръвта се натрупват въглероден окис и други продукти на обмяната на веществата. По-високите им концентрации автоматично въздействат върху центъра, контролиращ дишането в главния мозък, и провокират прозявка – т.е. поемане на по-голямо количество кислород. Така бавното дълбоко вдишване по време на прозявката обогатява кръвта с кислород и снижава концентрацията на веществата, отделени при обмяната. А напрежението на мускулите на устната кухина, лицето, шията, участващи в прозяването, увеличават скоростта на кръвотока в мозъчните съдове. Всичко това подобрява кръвоснабдяването на мозъчните клетки и обменните процеси в тях се активизират. Освен това прозяващият се човек се протяга (ако обстановката го позволява), напрягайки мускулите на ръцете, краката и гърба. Сигналите от натоварените мускули постъпват в ретикуларната формация, една от основните функции на която е да поддържа тонуса на мозъчната кора. С две думи, прозявката временно активизира всички функции на главния мозък.
Версия 2: спецакция
Но ето нещо интересно! Оказва се, че прозяването съвсем не е признак само на сънливост или скука. Медицинските специалисти, работещи с летци изпитатели и парашутисти, неведнъж са забелязвали, че преди отговорен полет мнозина от пилотите започват силно да се прозяват. Естествено, и дума не може да става за умора. Точно обратното – в такава ситуация всички системи на организма са в пълна бойна готовност. Изследвания установили следното: в моменти, свързани със силно емоционално напрежение или опасност, се задейства древен механизъм: човек инстинктивно замира и затаява дъх. И тогава се включва друг, още по-древен механизъм – прозяването (прозявката е древна форма на дишането, близка до гълтателното дишане на рибите). Наситената с кислород кръв от дълбокото вдишване постъпва в мозъка и мускулите и поддържа състоянието на готовност за решителни действия.
Версия 3: антистрес
Не е ли достатъчно обаче, вместо да се прозяваш, просто да си поемеш дълбоко въздух? Логично е този въпрос да е развълнувал специалистите далеч преди ние да си го зададем. За да бъде открит точният отговор, бил проведен следният експеримент с над 100 доброволци: те трябвало да имитират прозявка – т.е. да отворят широко уста, да отведат назад език и беззвучно да произнесат „ууу”. След това участниците били помолени да опишат усещанията си. Отговори като „потънах в тъмнина”, „нищо не чувах” не предизвикали удивление сред учените. Все пак когато човек се прозява, почти винаги притваря очи. Известно е също така, че по време на прозявка слухът се влошава, тъй като при това движение се разварят стените на евстахиевата тръба, съединяваща устната кухина със средното ухо и в него нахлува въздух. Това, което учените отбелязали като новина, били единодушните отговори, че прозявката предизвиква успокоение и отпускане. Анализът на отговорите позволил да се предположи, че прозяването в крайна сметка намалява емоционалното напрежение. Ето още един възможен отговор защо пилотите изпитатели се прозяват – просто чистят нервно напрежение. И вие, прозявайки се вечер след изморителен ден, едва ли си давате сметка, че по този начин тялото си организира доза естествено приспивателно, като заличава следите на отрицателните емоции и създава комфортен, спокоен фон за сън. Засега все още не са събрани научни доказателства, че прозяването е своеобразен защитен механизъм срещу стреса. Но връзката емоции–прозявка без съмнение съществува. В това можете да се убедите и сами. Наблюдавайте се и ще забележите, че когато сте бодри, в добро и приповдигнато настроение, не се прозявате. Съвсем друго е обаче, когато сте потиснати или угнетени. Точно тогава ще ви нападне т. нар. прозяване от нерви.
Бъдещите изследвания ще покажат дали наистина прозявката е рефлекторно освобождаване от излишните негативни емоционални следи. Но това, че тя е физиологически необходима на организма, е ясно и сега.
Любопитни подробности
Известно е, че прозявката е заразителна: щом започне някой широко да отваря уста, всички около него „прихващат”. Обяснението е, че прозявката лесно възниква като подражателен рефлекс. Същият този рефлекс ни кара например да се усмихваме, когато някой около нас се смее.
Ако сте изпробвали всички възможни средства против безсъние и въпреки това не успявате да заспите, опитайте се да имитирате прозевки. Настанете се удобно, отпуснете се и сладко се прозявайте с притворени очи и широко отворена уста. Повторете няколко пъти и дългоочакваният сън ще дойде при вас.
Макар и прозяването да активизира дихателния център, физическите упражнения все пак си остават далеч по-ефективното средство за тази цел. Затова ако денем, докато работите, започнете често да се прозявате (по правило това се случва по-често на тези, които работят седнали), трябва да станете, да проветрите помещението и да изпълните 5-6 упражнения: махове с ръце напред и встрани, напади, клякания, наклони на тялото напред и назад. Определено ще отложите значително във времето следващия пристъп на прозявка.
