Да си призная, бях скептичен към мача на българския първенец „Лудогорец“ срещу румънския „Стяуа“ от плейофния кръг преди груповата фаза на най-престижния европейски клубен турнир – Шампионската лига. Българският тим бе загубил с 0:1 първата среща в Букурещ и ми се струваше много трудно, че ще обърне развоя в своя полза на стадион „Васил Левски“ в София.
И когато приятели ми предложиха да отида на мача, дълго се колебах. В крайна сметка заради приятното августовско време си казах: „Защо пък не? Няма да изгубя кой знае какво“. Мачът все пак бе с начален час 21:45, при това в работен ден. В крайна сметка се оказа, че инвестицията от 10 лева за билет си заслужаваше. При това на 100 %.
Обективно погледнато, нивото на двата отбора не бе високо, но мачът бе неповторим и не се сещам скоро да е имало такъв. Особено с участието на български отбор. Още повече, че през първото полувреме грешките изобилстваха, резултатът си оставаше 0:0, което все повече отдалечаваше „Лудата гора“, както наричат отбора от Разград в Европа, от мечтаните групи на Шампионската лига (само за влизането в тях всеки отбор получава директно 8 милиона евро!).
В 85-тата минута на мача треньорът на „Лудогорец“ Георги Дерменджиев взе решение, което промени вечерта. На терена се появи бразилецът Вандерсон, който в последната минута на мача отправи неспасяемо воле и препарира румънския вратар.
1:0, което означаваше изравняване на общия резултат и вкарване на мача в две продължения по 15 минути. Феновете по трибуните се посъбудиха, въпреки че стрелката на часовника отиваше към полунощ.
Драмата стана пълна две минути преди края на второто продължение. Тогава румънецът Козмин Моци изпусна нападател на „Стяуа“, който остана очи в очи с вратаря Владислав Стоянов. И за Стоянов нямаше друга алтернатива освен да съсече връхлитащия съперников играч. За щастие извън наказателното поле, но червеният картон не му бе спестен. Лошото бе, че треньорът Дерменджиев вече бе изчерпал трите си смени и нямаше как да пусне резервния вратар.
От грешник в спасител
И ето, че ръкавиците сложи Козмин Моци, който е играл за румънския „Динамо“ (Букурещ), историческия враг на „Стяуа“ и имаше допълнителна мотивация за успех. В оставащите минути до края гол не падна, въпреки че румънците се опитаха да вкарат на Моци от пряк свободен удар.
Така настъпи момента, когато дузпи щяха да определят кой да продължи към групите на турнира.
И какво нещо е футболът… грешникът Моци, който предизвика червения картон, улови две дузпи, а „спасителят“ Вандерсон, който вкара мача в продължения, пропусна от бялата точка. В крайна сметка „Лудогорец“ спечели с 6:5 и България ще има за втори път в своята история участник в груповата фаза на най-силния турнир на Стария континент.
За радост на поне 20 хиляди, които бяха на стадиона, и за ужас на една шайка фенове на ЦСКА, които се бяха смесили с агитката на „Стяуа“, за да викат срещу българския шампион. По принцип и аз съм привърженик на ЦСКА, но не ми е идвало наум да симпатизирам на чужд отбор срещу „Лудогорец“. И не мога да разбера как така ЦСКА и „Стяуа“ са побратимени при положение, че колкото пъти „Червените“ са играли с „братския си тим“ от Румъния, толкова пъти са яли бой и са отпадали болезнено от евротурнирите. И в никакъв случай не мога да подкрепям „Стяуа“, още повече срещу български отбор.
Вместо т.нар. фенове на ЦСКА да негодуват и да викат срещу „Лудогорец“, нека се замислят защо най-титулуваният отбор в България отпада от молдовския „Зимбру“. „Зелените“ от Разград за 3-4 години показаха как може да се прави футбол дори в по-скромни условия. Разбира се, успехите им се дължат на солидните инвестиции на Кирил Домусчиев, но те бяха направени целенасочено и със стратегия, тръгвайки от базата, школата и тренировъчните центрове. Думи и проекти, които за съжаление са чужди за днешния ЦСКА.
Мнения на фенове на „Левски“
Вероника
Божидар
И още нещо, което ми направи впечатление около този емоционален и превърнал се в исторически мач на „Лудогорец“. Лошата организация около стадиона.
10 минути след началото на мача опашки от хора се виеха, за да влязат на трибуните. И нека полицията не се оправдава с това, че феновете са започнали да влизат прекалено късно, защото това не беше така. Незнайно защо охраняващите мача бяха решили да натъпчат като сардини всички фенове в сектор „В“, като на всичко отгоре входовете бяха само два!
А какво пречеше да се отварят повече врати, за да могат феновете да седнат по местата си навреме, а не 10 или 15 минути след началото на срещата?
Полицаите могат да се поучат как се прави, като отидат да гледат мач на стадион в други европейски държави. Където се знае, че като има голям интерес, се отварят всички входове и тълпите се разпределят, така че да не се образуват километрични опашки. Ама за целта се иска култура и организация …
https://www.youtube.com/watch?v=Bh8SRA0s1T8
П.П. За всички онези, които са се забавлявали в сряда вечерта и първите минути на четвъртък, 28 август, могат да си припомнят още веднъж решителните дузпи с автентичния коментар на Алекси Сокачев, който щеше да умре на коментаторския пулт.
