Не зная дали в обществото ни днес съществува разделение, което да противопоставя над 2 милиона пенсионери, любопитни да узнаят какво ще се случи в следващия епизод на любимата им сапунка, на почти толкова работещи.
Последните от своя страна са готови да се включат на живо или онлайн в поредния протест срещу „неоправдано“ високите сметки, „необосновано“ ниските заплати, правителството, екологичните проблеми и т.н.
И някъде там, на стената в хола на всеки българин, е окачена картината на националния ни идеал: “Високи, сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна — това е моята родина!“ (Младен Исаев).
Добрият, лошият и инвеститорът
Много хубаво не е на хубаво – е казал народът. И оттук нататък в тази родна идилия започва поредният епизод на сериала „Еко проблеми“. Свикнали сте да виждате строежи на пътища, съоръжения за производство на енергия от ВЕИ, незаконен добив на дървесина и други подобни „практики“, които нарушават хабитати, унищожават биоразнообразие и видове и пресичат завинаги важни миграционни пътища.
Понякога обаче икономиката и околната среда съжителстват сякаш безпроблемно – съоръженията се намират точно там, където трябва да бъдат, а жителите на близките селища не се притесняват от наличието им. Дали такъв е случаят, който ви представяме? Ще разберете във видеото.
Кой за какво се бори
Доброто познаване и умелото боравене с правната материя изправя защитника на обществения интерес инж. Любомир Луков срещу защитника на икономическия интерес Димитър Лобутов. Срещата „очи в очи“ се оказва невъзможна поради страха на първия, което налага да ви запознаем в задочен разговор с позициите на двамата жители на Самоков.
„Нещата ще приключат рано или късно. Този господин ще престане. Аз ако му бях пратил биячи, както той твърди, щяха да го утепат и да се приключи. Или той е бил много ловък и силен и се е спасил?“, обобщава Лобутов.
Другият участник в нашия разказ отсича: „Аз съм подал много жалби и тоя ВЕЦ няма да заработи никога“.
Противоречията
Първата предупредителна лампичка, която светва след като се запознаваме с инж. Луков, е напомнянето, че той носи лично оръжие. Защо ли му е пистолет на човек, който защитава обществения интерес само със законово закрепени средства?
След като ни показват пътя към МВЕЦ „Роса“ инж. Луков и Георги Стоименов потвърждават, че не са стигали до новоизградената малка водна централа. След което установяваме, че софийското водохващане (което МВЕЦ-а ще отрови с масла) се намира на близо километър над централата.
Зададохме си въпроса: Как „ще“ бъде отровена водата на столицата, когато турбините и трансформаторите на МВЕЦ-а не използват масло, което при евентуална авария би се разляло във водите на Леви Искър?
Запитахме се, защо управителят на фирма „ЕС-ДЖИ-АЙ-ПИ“ ООД, Георги Стоименов (който съпровождаше инж. Луков по време на нашата среща в Самоков), получил разрешително за водовземане от река Леви Искър, с №: 11140062/08.10.2009г., Плевен, е един от групата граждани на Самоков, които подават сигналите срещу МВЕЦ „Роса“ внасяни от инж.Луков и правят всичко възможно да опазят „водата на софиянци“ от замърсяване.
Защо при тази опасност той е искал да построи МВЕЦ „Леви Искър“ на същото място? А също и защо не са потвърдени данни за унищожаването на хабитати на „хиляди риби главоч“ (загинали според инж.Луков)?
