„Баща ми винаги е обичал музиката и най-вече пианото. Когато един оркестър е дошъл да свири в Кевикан – нашето село до Хавана, това е впечатлило баща ми, най-вече пианото. Естествено, в къщи не е имало пиано – семейството ни е било много бедно.
– Искаш да кажеш, че преди баща ти не е имало други музиканти в рода?
– Не, той е първият. Разказвал ми е, как е подреждал едни до други черни камъчета и е започвал да свири – „таратам“. И така докато баба ми не е спечелила една малка сума от лотарията и не е купила с всичките спечелени пари пиано за Бебо. Така баща ми е получил пианото, на което започва да учи сериозно музика.
– Само не ми казвай, че това е пианото, на което ти започваш да свириш?
– Ами да – то си стоеше в родната ни къща в Кевикан. На него започнах да уча и аз. На три години вече свирех.
– Късметлия, не си минал през каменното пиано.
– И то голям късметлия. Не че помня, когато съм бил на три – Бебо ми е казвал, че съм свирил на тези години. Иначе помня първия си учител по пиано, бях на пет. Бебо ми преподаваше пиано, а учителят – солфеж и теория. Е, и пиано. Казваше се Оскар Муньос. Така на пет започнах да уча класическо пиано, но бях още малък, за да ме приемат в Музикалното училище в Хавана. Трябваше да стана на девет, за да постъпя. И след изпита ме сложиха направо в четвърти курс. Оказа се, че…“
Продължението с видеоматериали от интервюто и участието на Чучо в култовия филм на Фернандо Труеба „Calle 54“ гледайте в „План А“ от 17 часа.
Още откъси от разговора с Чучо – по „Хоризонт“ в 11:15 и по Радио София между 14 и 16 ч. Пълният текст – в „Слънчев джаз+“, в събота между 19 и 21 часа и на подкаст в Бинар след това.
