„Винаги когато някой каже, че историята е скучна, почвам темата за пениса на Наполеон и всички остават втрещени”, дяволито признава Тони Перотет, автор на бестселъра Napoleon´s Privates.
От 2500 години история, той дестилира в книгата неочаквана есенция от секс и слава, любов и величие, трагедия и фарс. В нея има „всичко, което искате да знаете за историята, но сте твърде възпитани да попитате”.
„Разкажете на вечеря с непознати, че се интересувате силно от миналото на Франция и ще ви върнат любезни усмивки и погледи, които бавно се превръщат в прозрачни. Но споменете за страховитите съдебни процеси заради импотентност или за „франзелата” на Наполеон и ви гарантирам, че вилиците ще замръзнат във въздуха”.
Книгата за пореден път потвърждава, че една история има най-малкото два прочита. Между това събеседниците ви да заклюмат от скука или да си глътнат езика от захлас понякога стои единствено
ловко жонглиране с историческата фактология
През XVI в. в Париж съвсем не било рядко явление съпругата да даде мъжа си на съд заради неспособността му да „консумира” брачния съюз. Само състоятелни аристократки можели да си позволят съдебните разходи, така че историите обикновено се превръщали в шоу за масите.
Набеденият в импотентност трябвало да покаже пред жури от магистрати, хирурзи и акушерки, че има „еластично напрежение”, „естествено движение” и да завърши с „доказателство за еякулация”. Понякога съдът нареждал проверката да се осъществи директно в брачното ложе, зад което специалистите наблюдавали с научен интерес развоя на битката между чаршафите. Не един и двама мъже се провалили.
Един от най-пикантните случаи се оказва желаният от половината парижанки млад и красив маркиз Дьо Ланже. Известна аристократка дори пуснала мълвата, че няма нищо против да бъде осъдена да демонстрира мъжествеността му.
Славата му сред нежния пол обаче се сгромолясала, когато той не се представил подобаващо пред съпругата си. Наложило му се да се изсели в провинцията. Когато след години се хвалил, че е баща на седем деца с втората си съпруга, получавал отговора:
”Но господине, никой не се е съмнявал в съпругата ви”.
След смъртта на Наполеон през 1821 г. пенисът му поел едно наистина дълго пътешествие по света. През 1977 г. доктор Латимер, най-известният уролог в САЩ, се сдобил на търг с ценната реликва за 2900 долара. След смъртта му, преди няколко години, историческата находка продължава да стои в куфар под кревата в имението му в Ню Джързи. Децата на собственика още не са наясно как да постъпят с тази част от наследството.
Тони Перотет се превърнал в един от малкото късметлии, които са виждали това, което някога евентуално е бил членът на Наполеон. Размерът вече е колкото пръст на малко дете. Всъщност въпросът дали интимните части на императора са били с размер baguette или petit eclair и до днес стряска сънищата на някои французи. Официално гордата нация мълчи по въпроса.
Още любопитни истории
След завладяването на Париж през 1940 г. нацистите инсталирали своя щабквартира в Реймс, за да контролират производството и разпространението на най-квалитетното шампанско. Дори последните самолети, които кацали в Сталинград, били добре заредени с пенливия еликсир за разтуха на все по-отчаяните офицери на фюрера.
Историята се погрижила за известна поетична репарация – на 7 май 1945 г. нацистите подписват капитулацията си точно в Реймс.
***
„Трактат за мармаладите: как да направим всякакви мармалади, течни, не само със захар и мед, а също с варено вино”. Автор на ценния наръчник от 1555 г. е не друг, а великият пророк Нострадамус.
Той написал и книга за женска козметика и здравословна кухня. Рецептите му обаче се радват на далеч по-малък успех, отколкото предсказанията му. Сред прекалено драгоценните съставки той наблягал на разтворени перли, слонова кост на прах, стрит лазурит, стърготини от носорог.
***
Апокрифен документ разказва, че Сталин помолил британския премиер Уинстън Чърчил да му съдейства за разрешаване на големия недоимък на презервативи в съветската армия.
Чърчил наредил да бъде произведена специална партида с размер два пъти по-голям от нормалния. Пратката до Русия била етикетирана: “Made in Britain – Medium”.
***
Още като конгресмен Джон Кенеди бил известен със слабостта си към женския пол. Не една и две американки чували техническото извинение: „Де да имахме време за подготвителни”. Крилата фраза по време на кандидатпрезидентската кампания през 1960 г. станала: „Имаме само 15 минути”.
Като обитател на Белия дом през Кенеди преминала цяла армия жени. Историците още не са единодушни дали Мерилин Монро действително е била една от многобройните любовници на президента.
Според някои тя била прекалено нестабилна и известна дори за Джей Еф Кей, който иначе бил пристрастен към високорисковите афери. „Назначават те в най-елитните части на тайните служби и в един момент пазиш пред асансьора или вратата, защото президентът е вътре с две проституки”, коментирал след години един от бодигардовете на Кенеди.
Първата дама дотолкова била приела ситуацията, че редовно синхронизирала личния си график директно с офиса на съпруга си, за да избегнат конфузни съвпадения.
