Тези червени домати могат да зреят до вашия жилищен блок. А онзи 20-етажен хотел за насекоми да е ваш.
Избирате най-занемареното място в квартала – добре е да има неизкореними бурени, изоставени строителни боклуци, тухли шестнайстки, макара от кабел и прочее. Пишете предложение до общината да я питате щè ли го прави нещо туй място или да се захващате. Общината ви го дава да се вихрите за полза кварталу. Викате двама приятели (да са енергични) и си плюете на ръцете.
Така са направили Петър Вълчовски и съмишлениците му – Таня Илинска, Наташа Маринова и Вера Петканчин. На третия месец от старта на приключението до блока вече зреят домати.
Във фен страницата над 570 последователи обсъждат мушката и насекоми. 4-те декара междублоково пространство до ул. „Златарски“ в столичния квартал „Витоша“ са се превърнали в първата градинка за зеленчуци, билки, цветя и дървета на обществен терен в България. И една сред първите в Европа – след Австрия и Германия.
„Целта ни беше да докажем, че е възможно и че е красиво. С тенденцията за здравословен живот подобни кооперативи има много, но са все в частни имоти“, казва Петър. Това е личният му дебют в градското земеделие.
С най-сухи думи, той ръководи и администрира проекта за пред „Мтел“ и Столична община, които са ударили по едно рамо. За колички, кофи, инструменти, разсад и камиончета да докарат от Зоопарка хубава пръст. Там с години са трупани гниещи листа – много хранителна почва.
Но основният, доброволен труд е на хората от квартала.
Най-редовни са 4-5 семейства от близкия блок. Помагат и от съседните улици. Огнян – един от сериозните градинари, идва чак от Божурище.
Емо (Еманюел от Франция) е уеб разработчик, който вече 10 години живее и има семейство в България. Идва всеки ден в градината, защото „живея в съседната врата и харесвам идеята“. Докато е работил в Чикаго, е виждал десетки подобни там – общината събаря стари сгради и оставя терена на гражданите, които го превръщат в градина.
„Синът ми, Раян, на 5 години, е луд по това място.“ Опита ли вече от доматите? „Още не.“ Смях.
Вики идва заедно с децата си Анелия на 6 и Ясен на 2 години. Всеки ден те помагат на големите и играят с другите деца. Момиченцето сади цвекло. Само една жена с две малки деца в града може да оцени социалните предимства на такова място.
„Сдобих се със страшно много нови приятели покрай градинката. Всички са активни, идейни хора на моята възраст, но има и по-възрастни. Хора, каквито винаги са ми харесвали. Малко тип бохеми – обаче от ония, които обичат да се занимават с градинарство. Децата се сдушиха с други деца… и така“, обяснява Вики.
Малчовците са най-големите фенове на градината. Те ръчкат родителите си да идват след работа и да работят. Участват с кофички, лопатки. Питат възрастните какво да правят. Не късат което не трябва, грижат се.
Тепърва ще има табелки към всяко растение, към мандалата с билки. Какво къде да се сади, как да изглежда.
„Разпределяне на задачите и работа в сговор… цяло изкуство е“, коментира Петър, който иначе е магистър по международни отношения. В пермакултурната градинка на „Златарски“ е научил много. – „Гледаме структурата да е хоризонтална, да няма налагане. Основно споделяме и обсъждаме.“
Мястото е изравнено, изчистено от боклуци, изградени са лехи – мандала с билки, хугел лехи с различни растения и цветя, а една захвърлена макара от маркучи се превръща в барачка за инструменти. Ще я обшият с дъски и в нея ще прибират всички оръдия на земеделския труд, за да не ги вали дъжда.
Градината със зеленчуци не се заключва
Въпреки че доброволците не искат да е като пейките около блока с биричка, цигари и семки. На пушенето се гледа с лошо око. Обмислят различни видове жив плет.
„През септември ще поръчаме малини, къпини и ще заградим с тях. Имаме много идеи. Ако си забелязала, когато се подрежат клонките на върбата и се набучат в пръстта, веднага пускат коренчета. Това обаче се прави напролет.“
Обсъждат още тунел от жива върба, който да е много красив и с таен вход към градинката. За да не идват хора, които не подкрепят идеята. Всички са на мнение, че
това място е специално.
Мандалата е кръгла, кръгът е идеалната форма. „Някои правят 5 кръга, с езерце по средата. В спиралата човек има досег до всички билки“, пояснява Петър. Билките засега са мента, маточина, мащерка, босилек, чубрица, целина, коприва, тангетис (бабите му викат „турта“).
В хугел лехите зреят зеле, домати, люти чушки, спанак, слънчоглед, фасул, жито, царевица. Хугел („издигнатата“) леха – се прави, като се изкопава легло в земята. В него се нареждат на пирамида клони, засипват се плътно с пръст и се полива обилно с вода. Дъждовете това лято бяха благодат. С годините клоните от дърветата ще се превърнат в хубава пръст. Влагата ще се задържи и няма да има нужда от чести поливания.
„В нашата градинка няма нищо ново“, казва Петър. – „Методите ни са до един стари.“
Просто бабите ни не са го наричали „пермакултура“. Пермакултурата е изкуството да работиш заедно с природата като неин елемент. Смятай – градинските кътове на хипермаркетите ще спрат да предлагат химически торове. (Все едно баба ти все там е пазарувала.)
Ако в „Златарски“ доброволците се грижеха за изцяло 70 корена домати, щяха да са поразени до един. Обаче в пермакултурната градинка доматите растат до слънчоглед, лютите чушки – до турта. Благодарение на смесването на културите, вредители се объркват и така растенията сами се защитават. Не се ползват пестициди. Нищо не се пръска. Пестят и ресурси, и труд.
„Както един приятел каза – земеделие за мързеливи хора“, подхвърля Петър.
Всъщност е идеалното земеделие за градски хора.
Трябва повече труд при изграждането на хугел лехата, но след това тя сама се грижи за себе си. На следващата година само се сади. В съседство са хотелите за насекоми.
„Използването на химикали за борба с болести и вредители и урбанизацията водят до намаляване на пространствата за обитаване на полезните насекоми. Това от своя страна подпомага развитието на насекоми вредители, за чието контролиране трябва да се използват все по-големи количества химически средства“, обяснява Петър.
Хотелите за полезни насекоми прекъсват този порочен кръг. Полезните насекоми – пчели, бръмбари и други опрашители се подслоняват в тях и помагат в борбата с вредителите.
Хотелите се строят от подръчни материали – японски бамбук, който си расте на воля из мястото и няма изкореняване, камъчета, хартийки и тухла шестнайстка, намерена в района – много подходяща за жилище на ципокрили. Могат да бъдат всякакви.
„Като къщичката за птици – изгражда се и се чака насекомите да дойдат сами. Децата направиха и двата хотела – проявиха много повече въображение от нас“, разказва Петър.
Той има желание да продължи да прави градини и на други места в София, ако кметът даде парцел. Защо пък не и в центъра на града? Може да бъде една от културните забележителности на столицата.
„Смисълът на това място е да продължи да съществува и без нас. Аз не го правя за себе си – хората трябва да го припознаят като свое. Най-доброто е никога да не бъде завършено – постоянно да има хора, които да искат нещо да променят и допринасят“, допълва Петър.
