Илияна Генев-Пухалева е д-р по съпоставително езикознание,преподавател по гръцки и български език в Силезийския университет в Катовице, Полша, автор на книги за балканската кулинария. В продължение на 10 години, между 8 и 18-годишна възраст, Илияна е наш колега – част от т. нар. „Радио деца“ – линия с детски предавания на БНР. Има същия стаж в театъра – 7 години в Народния театър и 3 год. в младежкото студио на Бончо Урумов в „Сълза и смях“, но голямата й любов са езиците. С Илияна разговаряме за Полша и България в сравнителен план, търсим общото и различното, но и шокиращото.
Исторически събития, които стоят в основата на съвременна Полша
От края на 18-ти век до края на Първата световна война, за 123 години Полша отсъства от картата на Европа, губи независимостта си, като територията й е поделена на три – западната става част от Прусия, източната – от Русия, и южната или югоизточната – от Австро-Унгария. И досега тези разлики се усещат и в икономическото развитие, и в манталитета на хората.
Полша става еднонационална държава след края на Втората световна война. По силата на Потсдамската конференция територията й е „прекроена“ и изместена на запад. Зад това политическо решение се крият много човешки драми. Поляците от източните територии, които минават към тогавашния СССР, са изселени в Западна Полша.
Полша дава около 6 млн. жертви във Втората световна война, като около 3 млн. са загиналите полски евреи. Германците, които наред с полските евреи съставляват голяма част от градското население, са изселени след войната. В резултат – полската нация включва едва 3% малцинствени групи.
Илияна, каква е основната прилика според теб между българите и поляците? Как ни свързва славянството?
Ще си послужа с една теза на моя любима преподавателка от Софийския университет, която за съжаление вече не е между живите – проф. Искра Ликоманова, за липсата на взаимна екзотичност между българи и поляци и изобщо славяни. Тя твърдеше, че българите и поляците не са екзотични един за друг народи, защото твърде много неща ни свързват, като започнем от праславянското минало, което е оставило трайна следа в названията и основните явления, които ни заобикалят във вселената, абстрактни понятия, не само предмети. Оттам насетне принадлежността ни към юдео-християнската култура със сигурност е такъв интегриращ елемент, който отново ни прави близки и неекзотични.
В най-новата ни история пък ни свързва съветската гравитация, която имахме. Преходът също е подобен елемент на връзка, помним някакви деноминации, приватизации и от този род неща. Но въпреки това, струва ми се, сме повече различни, отколкото подобни и това, че сме славяни, мисля си, вече нищо не означава.
По какво се различаваме – българи и поляци?
Полша е много голяма. И като територия, и като население: над 38 млн. души по данни от последното преброяване. Там също има миграция, но има и по-голяма раждаемост в сравнение с България. Сред връстниците ми, средно поколение, да уточня, повечето имат по две деца. Немалко са познатите ми, които имат по три.
Друга съществена разлика е, че Полша е относително хомогенна държава – около 97% от населението й са поляци, на малцинствата се падат едва 3%. А 90% от етническите поляци са католици, като над 50% са практикуващи католици.
Може би това е най-определящото за Полша.
Данните са на църквата, но много забавен е начинът, по който правят статистика за това, колко са католиците и колко от тях са практикуващи. Броят нафората, която раздават, колко човека са приели причастие и годишно каква бройка нафора е раздадена.
Мисля, че това е една много сериозна отлика от България. Това означава, че всяка неделя тези хора не работят, неделя е ден за почивка. Който има частен бизнес, напр. магазинче – не отваря. Неделята е Божи ден. Обличат се хубаво, цялото семейство ходи на църква и приема причастие.
Какво е отношението към традициите? Поляците пазят ли традициите си и какво разбират под „традиции“?
Тук трябва да уточним различните разбирания – нашето като българи и това на поляците. Под традиция ние разбираме предимно фолклор, в който има езичество, примесено с народно християнство. Там традицията е много тясно свързана с църковния канон. Фолклорът при поляците, особено в съпоставителен план с нас, ми се струва, че е на изчезване. Мисля си, че това е следствие от споменатите исторически причини – принудителната миграция след края на Втората световна война.
Как се гледа в Полша на събитията от Втората световна война? Какво е отношението към Германия и към Русия?
Не ги забравят, макар че и там има условности. Те много са изстрадали през Втората световна война и от двете страни, както никой друг европейски народ.
И двата режима имат негативно отношение към поляците и полската култура – опитват се да ги асимилират и от изток, и от запад. Историческият жест на Вили Бранд (от 1970 г.) – той спонтанно пада на колене пред паметника на Варшавското гето, извън дипломатическия протокол – се помни.
В момента по данни на социологически проучвания въпреки живата историческа памет, нацията, към която поляците имат най-добро отношение, са немците. Фактите са твърде тежки и един жест като падане на колене да изличи толкова жертви – лично за мен е непонятно. Не знам какво би се случило, ако и от страна на Русия имаше подобен жест.
Кой е преобладаващият тип култура – високата или масовата?
В Полша интелигенцията и високата култура се ползват с голям авторитет, тя е еталон. Нещо, което, за съжаление, за България не може да се каже.
В Полша хората масово се стремят да говорят книжовно. Дори в ежедневното общуване се използва книжовен език без диалектен изговор и лексика. Струва ми се, че авторитетът на високата култура и интелигенцията също е довел до изчезването на фолклора, защото фолклорът е простоватият, некнижовният, непрестижният.
На повърхността понякога излизат течения, които призовават за връщане към корените и народната култура, напр. в края на 19 и началото на 20 век – Млада Полша, чиито представители в областта на поезията, драматургията, изобразителните изкуства призовават към взаимно обогатяване, симбиоза, символично венчаване на народното с градското. Получило се е за времето като част от модернизма.
Какво е обединяващото звено на полската нация?
Такава е историческата съдба на Полша – по-скоро тъжна. Но от края на Втората световна война Полша е еднонационална държава, което за българина е много екзотично. След края на Втората световна война Полша е прекроена, което довежда до смесване на разнородно полско население.
Заличават се диалектни и други регионални разлики и всичко се унифицира. Зад това стоят много човешки трагедии. Парадоксалното в момента е, че на населението на Западна Полша (напр. Вроцлав и Горна Силезия) коренът му е от изток, вкл. от Лвов, днешна Украйна.
Все пак, по какво се различават помежду си поляците?
Разликите между малкия и големия град, между града и селото, са огромни. Разликите, между обитателите на различните части на Полша също са много големи. Това не се дължи на централизъм – деление между столицата и провинцията, а опозицията е по-скоро на регионален принцип, който има историческа основа – поделянето на Полша през 18 век между Австро-Унгария, Русия и Прусия.
Ти ми изпрати снимка на чакащи хора пред библиотека. Тук няма да се види такова нещо.
Даже и през 90-те много силно впечатление ми беше направило как библиотеките са пълни с млади хора. Книжарниците също – пълни са с хора, които прелистват книги. Дали ги купуват, не мога да кажа. Има стабилен интерес към книгата от страна на младите хора. Вече над 10 години върви една кампания под наслов „Цяла Полша чете на децата“. Идеята е всеки ден да четем на децата. Децата тук системно се приучават към четене на книги.
