До дни ще бъдат обнародвани приетите на 10 юли промени в Закона за потребителите, които предвиждат удължаване на срока за упражняване на правото на отказ от 7 на 14 дни при дистанционна продажба (онлайн, по телефона или чрез каталог и др.). Според портала Europa.eu обаче, те вече са в сила от 13 юли 2014-та.
Промените касаят главно електронната търговия, тъй като през този канал минават най-много дистанционно сключени сделки. А те са твърде разнообразни – онлайн купуваме стоки, но и услуги (самолетни билети, хотелско настаняване, наем на автомобили и др.)
Правото на отказ не важи за особена група стоки като храни и напитки, билети за самолет, влак и концерти, стоки, изработени по поръчка (напр. костюм), DVD-та и др.
Стоките, които връщаме, разбира се, трябва да не са употребявани. Правото на отказ ни позволява да ги разгледаме така, както бихме направили в магазин, но не и да ги ползваме.
Например, ако решите да четете безплатно книги, като се възползвате от двойно удължения срок на отказ, правото ви няма да се уважи, защото ще си личи, че книгата е прелиствана.
Промените предвиждат още онлайн търговците да опишат в общите условия на сайтовете си за чия сметка са разходите за транспорт при отказ (при рекламация те са за сметка на продавача). Ако не го направят, следва да ги заплатят. В момента почти няма български сайт за електронна търговия, на който да има подобна информация, установи репортерска проверка.
По повод промените в Закона за потребителите потърсихме за коментар Игнат Арсенов, директор на Европейския потребителски център (ЕПЦ) – институцията, отговорна за трансграничните потребителски жалби.
„Във всички страни от ЕС , включително и България, правата на потребителите при дистанционни сделки стават равни. В повечето държави от ЕС същите промени са влезли по силата на европейска директива още през 2011-та“, обясни Арсенов.
Особености на националната търговия през интернет
Електронната търговия у нас е на път да стане европейска, поне с изравняване на правата на потребителите, но само законодателните промени не могат да раздвижат пазара. Налице е интерес от страна на българските клиенти, както и известна информираност, но все още пазаруваме главно от чужди сайтове. На локално ниво – на електронната търговия й липсва невидимият дух на работещия обмен и затова обемите са минимални.
Интересно е, че през първите кризисни години потребителите сами откриха предимствата на електронното пазаруване, поръчвайки доста по-евтини дрехи, обувки и електроника от световни сайтове.
После се усетиха и търговците, макар че в един конкурентен пазар те би трябвало да са двигателят на този процес. Последва бумът на електронни магазини, но без електронни плащания, защото българските клиенти (с основание) се въздържаха от плащания с кредитна карта директно през сайта на търговеца.
“Електронната търговия у нас не съществува в автентичен вид”, категоричен е Игнат Арсенов. Най-често стоките се заплащат при доставка с т.нар. „наложен платеж“, което на практика не позволява да се възползваме от защитата си на онлайн клиенти, която се предлага от операторите на кредитни карти и от големите системи за онлайн разплащания.“
Онлайн разплащания с кредитни карти
В това отношение голям принос имат и финансовите институции у нас, които сякаш не са много заинтересовани от използването на кредитните карти за електронна търговия. Предлаганата от банките-издатели на кредитни карти сигурност е минимална, да не кажем под нулата.
Те съветват клиентите си да сключат договор за застраховка и така прехвърлят отговорността на трета страна – застрахователно дружество, а това на практика означава още такси за клиента и прави използването на кредитната карта онлайн по-малко привлекателно, без да решава въпроса със сигурността.
Да не говорим, че банките у нас са резервирани и по отношение и на офлайн покупки с кредитни карти. Нерядко се блокират карти от страна на издателите под претекст „сигурност“, без да е постъпило оплакване от клиента. И следва една сага с преиздаване, смяна на ПИН-ове и неинформирани за процедурите на организацията служители.
Малко по-розови са нещата при ePay, единствената българска система за електронни разплащания, но въпреки това тя остава някак тромава и неактивна – до такава степен, че възникнаха безброй гишета за плащания на битови сметки под търговската марка EasyPay, т.е. „лесно плащане“. А ePay започна бизнеса си именно с този вид плащания.
За сравнение – използваните световни системи за електронни плащания от типа на PayPal, WorldPay, Skrill (MoneyBookers) и др. предлагат доста услуги и сигурност за клиентите, също и по отношение на недобросъвестни търговци.
PayPal (собственост на eBay) например гарантира редица защити на потребителите и връщане на платените суми, ако стоката не е получена, ако доставката не отговаря на поръчката и т.н. (Но не си и помисляйте да хитрувате, защото ще ви хванат и ще ви блокират сметката.)
В европейските сайтове често ни залагат въдици
Въпреки това не всичко в онлайн търговията с европейски компании е изрядно. Около 33% от жалбите в ЕПЦ са именно от електронни сделки. Обикновено измамите или т.нар. „фишинг“ стават чрез неутвърдени, новорегистрирани търговски сайтове.
Схемата е следната: копиране на визията на известен сайт или зарибяване на клиенти за кратък срок с прекалено изгодни оферти и бягство със събраните плащания. Въдицата се залага от онлайн „рибари” от Китай, Африка и др. държави и континенти. Мошениците действат между 1 и 3 месеца, после сайтът изчезва и се регистрира друг.
„Когато пазаруваме в мрежата, трябва да знаем, че всеки търговец в ЕС е задължен да публикува в интернет данните на фирмата си,“ съветва ни Игнат Арсенов от ЕПЦ. Сайтовете, които са надеждни, ползват криптиране на данните или т.нар. https протокол, където S означава сигурност (security). В горния ляв ъгъл на адрес бара (на браузъра ) има катинар, като името на собственика на домейна се изписва в зелено.
Всички схеми и варианти на измами, познати в стандартната търговия, могат да се прилагат и при сделки от разстояние. „Хранителната“ пирамида при измамите е обърната от по-бедните към по-богатите – ние мамим европейците, а нас ни мамят китайците и африканците.
Въпросът обаче не е как да мамим, нито как да се защитим институционално, а как да станем по-информирани и по-малко наивни – не мошеници, а потребители.
