Футболът днес е религия, индустрия, инструмент за реклама и пиар на различни идеи, обект на изследване от страна на социалните науки – като социология и антропология, и все по-малко игра. Футболът вече дори не е изцяло само мъжка територия, тъй като към него интерес проявяват и немалко представителки на нежния пол.
Институтът по етнология и фолклористика към БАН в първия брой за тази година на сп.„Българска етнология“ публикува статии, посветени на поведението на различни групи привърженици на футбола. Идеята е чрез интервюта да се опишат качествените промени в поведението на феновете.
Ако журналистите са по-крайни в оценките си, когато говорят (и пишат) за футболното хулиганство и виждат в него главно негативно явление, то според Ива Кюргчиева, съставител на сборника, оценката не е еднозначна. Явлението може да бъде тълкувано и като социално поведение, опит за реакция срещу изолацията, протест.
Разбира се, трудно е да приемем мнението на Ива, ако гледаме резултатите от подобно „социално поведение“ – изпочупени седалки, сбивания, мятане на бомбички и т.н. Но от друга страна, много често в реалния живот добрите намерения водят до лоши резултати. Особено когато чувството за недооценост се замени от усещането за колективна мощ.
– Футболните агитки имат много противоречива слава – понякога се включват и като авангард на националистическите партии. Най-печалният пример се свързва с войната в бивша Югославия – казва Ива.
– Има такава теория и за случващото се в Украйна – допълвам.
– Затова, когато на зеления терен се срещнат отборите на Сърбия и Хърватска, фенове на противниковия отбор не се допускат – разказва още Ива за политиката в съседните нам държави, – а това е изкуствено, политическо разделение – категорична е тя.
(„Изкуствено, изкуствено, ама по-добре изкуствено разделение, отколкото да се изтрепят“ – мисля си, докато минавам към следващия въпрос.)
И още – скинарите вече са ретро във футболните агитки… Страховитите фенове са заменени от добре облечени момчета с маркови маратонки и тениски, т.нар. „кежуалс“. Поведението им е същото, просто от известно време вече и у нас (а по-отдавна в други европейски страни), хулиганите се обличат casual, т.е. обикновено, за да не бъдат разпознаваеми на видео камерите.
Комерсиализацията е свързана не само с рекламата – футболистите рекламират спортни стоки, а и всичко останало, включително и политика, защото не се свързани с натоварващи, негативни емоции и са популярни. Футболът, превърнал се в индустрия и политика обаче, губи своята първоначална същност – събитието.
Игровият елемент като че ли днес е запазена марка на малките непрофесионални отбори в градове, където липсват много възможности за забавление и където именно тези отбори събират по-голяма публика от местния професионален отбор, който играе в трета дивизия.
Дали пък не е време махалото да се върне в другата посока и футболът да стане само игра, събитие?
