Възприемаме Полша като еталон за икономически реформи, здравеопазване и политическа успеваемост на фона на медийните новини. До голяма степен приносът е и на Брюксел, който създава впечатлението, че в Полша цари перфектен ред. Полският културен институт като част от Посолството на Полша у нас също много допринася за положителния имидж на полската култура с богатата си програма.
Но въпреки позитивния образ и безспорните преимущества, дали всичко в източноевропейската държава е така розово? Какви са проблемите и културните разлики? С какво могат да ни шокират поляците?
Илияна Генев-Пухалева е моята връзка с непроницаемата полска народопсихология и душевност. Илияна е българка, която от години живее в Полша, преподавател е по гръцки в катедрата по класически езици в Силезийския университет.
Докато България се тресе от фискални тревоги, в Краков темата е съвсем различна. Гражданите протестират срещу намеренията частни собственици да застроят вече частен (но доскоро общински) парцел с езеро – това четем от интернет сайта на „Газета Краковска“ (Gazeta Krakowska) от дата 24.06.
Историята е следната: на 2км от центъра на Краков има кариера, която от години не се експлоатира и с времето се напълнила с вода, така се образувало езеро. Скалите са варовикови и водата е синьо-зелена като на Адриатика, както може да се види от снимката. Общинарите успели обаче някак да продадат терена и сега там предстои строителство на частен жилищен комплекс, а достъпът до езерото ще бъде ограничен.
Вече две години жителите на Краков протестират срещу строителството на този терен, като протестът „ Spiritus movens” ( „Вдъхновител на движението“ – лат.,бел. ред.) е организиран от една артистка (актриса, музикантка, художничка и пърформър) – Cecilia Malik (Цецилия Малик) и представлява неформално сдружение на граждани, наречено по името на синята пеперуда (modraszek), която се е настанила масово на зелените терени около езерото.
Предложението на активистите е гражданите на Краков да откупят парцела и той да има много собственици, което да препятства по-нататъшното препродаване и стоеж върху него.
Неминуемият паралел – в България на подобна акция веднага би се присламчила опозиционна политическа партия с някакви разярени фенове, които да скандират националистически лозунги… И още – у нас артистичната общност и интелигенцията въобще се отличава с много нисък праг на гражданска активност и значително по-висок интерес към защита на корпоративни интереси, но всеки със своите си грехове и добродетели.
Друга акция, за която четем от Фейсбук страницата на Цецилия е свързана с граждански протест срещу събарянето на сградата на бившия хотел „Краковия“, построен през 60-те г. Младите краковяни виждат в него перла на модернистичната архитектура, която заслужава да бъде запазена за поколенията. А градските велможи с лека ръка искат да го съборят, за да се построи пореден мол..
Призивът бил: “Облечете се в златно, накичете се с евтинярски дрънкулки като парвенюта и елате да браним паметниците на модернизма: хотел „Краковия“ и кино“Киев”. Част от протеста включва концерт на групата Позор (Hańba). Поучително, нали?
Още една много впечатляваща гражданска инициатива с елементи на пърформанс, чиито автор е Цецилия, е свързана с опитите на местната власт да премести коритото на река Бялка Татшанска, чиито брегове са от бели камъчета.
“Бялка беше направила някакви бели заради едно наводнение и по настояване на една от общините в района на Краков се взело решение да й местят коритото”, разказва Илияна.
“Цецилия тогава измисли акция: плетем плитки за Бялка – донасяме стари дрехи, режем ги на ленити и плетем плитки, дълги колкото реката.”
Но гражданското общество е едното лице на Полша. Страната има и друго, което от наша гледна точка може да определим като средновековно. То е свързано с голямото влияние на католическата църква в живота на съвременна Полша.
Наскоро 2000 лекари подписали декларация във вид на каменни скрижали, която гласи: ”Признавам, че човешкото тяло е дар Божи и е свято и ненарушимо”. И още: ”Признавам върховенство на Божия закон над човешкия”. С това те отказват да извършват манипулации, кото считат за неетични, като пластични операции и трансплантации.
А отговорът на обществото е следният: публикува се общодостъпен списък на подписалите декларацията.
В Полша абортите за забранени – даже когато има малформации или изнасилване. Разрешение се дава само от съда.
“Един случай, който разтресе неотдавна обществото в Полша и стана повод за немалко дискусии, е доста показателен в тази посока”, разказва Илияна.
“Момиченце на 11 години е изнасилено от двамата си братовчеди. Забременяло и родителите му искат разрешение за аборт. От парламентарната трибуна депутат лекар заявява, че трябва да му се даде шанс да роди, за да не се травмира от аборта (една травма – изнасилването – му стигала)”…
За щастие съдът дава решение.
Друга история. Благодарение на мобилните технологии става известна една странна церемония, която някои наричат “обичай” или “инициация”. Както се вижда на снимката – девойки ближат сметана от коляното на по-възрастен мъж. Действието се развива в католическа гимназия, а господинът е пастор и директор на учебното заведение.
Някой изнесъл снимката и разгневени родители поискали да се потърси сметка на директора, защото виждат в подобен ритуал открито сексуално съдържание. Но друга част от хората, при това по-многобройна, не намира “нищо лошо” и предпочита да си затвори очите с оглед на това, че в скандала е забъркан църковен служител…
Понякога, когато истината е неудобна или когато просто част от мозъка ни, с която виждаме истината, е изпрана, подменяме стойностите и прилагаме двойни стандарти, само и само да не видим, че не сме прави. Вероятно ние пък бихме шокирали поляците с абсолютната си липса на гражданска съвест – приемаме всичко, което ни сервират, безкритично. Съгласихме се и с пълното орязване на свободата на словото в полза на корпоративни интереси, предложена от БНБ като допълнение в НК.
Изводът: резултатът е 2:2.
Ние сме конформисти – поляците имат гражданска съвест. Поляците са по-схоластични, ние сме по-освободени поради второстепенната роля на църквата у нас.
