http://youtu.be/5oHsClRXeE4
Шестото издание на международния фестивал за съвременен дизайн и визуална култура One Design Week и може би едно от най-мащабните събития от този род у нас се проведе в Пловдив.
Сред гостуващите лектори на фестивала беше световноизвестният критик на съвременно изкуство Джулиет Кинчин, вече 6 години куратор в департамента по дизайн и архитектура на MoMA (Museum of Modern Art) в Ню Йорк , а преди това – преподавател в Glasgow School of Architecture и куратор в Victoria Albert Museum, Лондон.
Ако през последната година темата за бежанците у нас е въпрос от политически, социален и организационен характер, то за САЩ и много западноевропейски държави скитничеството е елемент от модерното изкуство и визуален дизайн. Разбира се, това не е откритие на нашето време, а по-скоро реминисценция, цитат на културните процеси от 20-те години на 19 век, намерили духовен израз в разнообразни течения, но като че ли най-вече в символизма.
В рамките на форума Джулиет Кинчин търси корените на съвременната номадска култура в странстващи етноси като ромите, във вълните от бежанци и емигранти, в градските маси от различни метрополиси, които чрез глобалната интернет култура се включиха в движението „Окупирай“.
Кои са основните характеристики на съвременната номадска култура?
Проблемите на културата на съвременните номади получават много концептуални отговори, които насочват вниманието към отношението ни към бежанците, но има и много практични и битово приложими решения.
Скитничеството е фундаментално за съвременната култура – за нашия начин на комуникация, пътуване, живот и работа. Явлението е както аморфно, така и комплексно: движението на маси хора понякога е желано, но има и принудително преместване – вследствие на природни или предизвикани от човешката дейност катастрофи.
Миграцията и релокацията са основна част от съвременния живот, към която дизайнерите се обръщат, като предлагат много творчески решения както на негативните, така и на позитивните аспекти.
Днес сме по-мобилни и свързани с другите чрез интернет и мобилните връзки, а това е много освобождаващо. Дава се глас на отделната личност и наред с това се създава възможност за общуване между хора от различни части на света.
Можем ли да свържем екологичния начин на живот и номадството?
Можем да научим много от номадите и бежанците, които намират начин за оцеляване с минимално количество вещи. Но също и по отношение на т.нар. “бавно приготвена храна”, която е обратното на “бързото хранене”, и бавното производство на различни изделия.
Това са модели, които ефективно използват местните материали и знания. Можем да научим много от традиционните номадски култури.
Във видеото – още за събитието от програмния директор на фестивала Адриана Димитрова.
