Студентският живот е наистина вълнуващ. Могат да го потвърдят и студентите, и родителите-спонсори.
Ако си орисан на заветното „приет”, то университетските приключения са ти познати. Докато вкъщи мама се грижеше да ти е топло и вкусно, а в училище класният ръководител организираше всичко, сега вече се справяш сам. И да не се справяш, налага ти се.
Не са изключени ситуации, при които групата ти в курса ще остане неизвестна, а преподавателите ще се кичат не толкова със знания, колкото с неясни титли. Това е само началото. Началото на много подробности, които си остават неясни.
1. Как да учиш
„Колеги, погледнете си добре библиографията. Включва 25 книги, 10 от тях са задължителни. Ще се видим след седмица.” Ако се чудиш какво значи страшното заклинание, на първата сесия вече е ясно. След вечерята от абитуриентския бал, която си пропуснал от танци, ще ти сервират половин библиотека, която трябва да погълнеш наведнъж, за да вземеш изпита.
Забравяш всичко минути след като си излязъл от кабинета на изпитващия, за да разтовариш паметта си за следващата порция. В училище си залягал над уроците. В университета няма да се научиш да усвояваш по-добре.
Но ще се научиш да отгатваш точно какво иска да чуе преподавателят от теб, за да минеш изпита. Така внимателно ще вникнеш в личната му граматика. Ще си спестиш интимните разговори, в които „Вярно си го написала, ама аз не съм съгласна” или „Прекалено сложно ми е, за да го разбера” са най-мелодичното обяснение. И лятната дестинация няма да бъде поправката през септември.
2. Как да проговориш чужд език
Нека не се залъгваме. Ако не следваш някаква филология, университетът определено не е мястото, където ще усвоиш чужд език. Дори да си в специалност чужда филология не е гаранция, че ще овладееш езика. Редовните присъствия и участието в занятия също не са решение, когато преподавателят ти просто отбива номер. И преводите за домашно не са достатъчни, защото по-трудолюбив вече ги е направил в интернет вместо теб.
Пробвай с текстове на чужди песни. Музиката улеснява възприемането и току-виж откриеш скрития си певчески талант. А ако не си на музикална вълна, превключи на любовна – намери си другарче, за което всичко съществува на универсалния език. Разбира се, че за английски говорим…
3. Как да се изразяваш
Себеизразяването те затруднява, не всеки се ражда оратор. В училище се потеше пред черната дъска и умуваше как по-точно да преразкажеш урока.
В университета изтънченият преподавател вперва орловия си поглед в теб, академичната атмосфера обсебва разума ти и отново преразказваш чужди мисли. Пробвай да впечатлиш с фрази като „Дуалната система не е концептуален дискурс на битието“ и ще видиш за какво иде реч. Колкото по-сложни думи използваш, толкова по-академична личност ставаш. След време ще продължиш да говориш безсмислици, които и сам не разбираш.
И когато опреш до интервю за работа, заучените фрази няма да помогнат. Тогава втренченият поглед няма да внушава възхищение, а нервно преброяване на последните ти минути. Дуалната ти система ще има само една посока и работодателят ще ти я покаже съвсем ясно. Не си се объркал, сочат ти изхода.
4. Как да се държиш с хората
Безспорно си мил, отзивчив и добре възпитан, но когато бременната жена в транспорта стои права, направи усилие да се вдигнеш от седалката. Това в университета не се учи, факт! Ама се каляват нерви.
Едва ли си пропуснал насладата от заядлив преподавател, който противоречи дори на себе си, но няма грам съмнение в правотата на космическите си знания. Борбата със закостенелия му висш разум със сигурност те е опитомила. И когато бабата с десет торби дойде и те изгони от мястото ти в метрото, ще станеш без съпротива. И ако случайно слезе веднага на следващата станция, разстоянието до която е отнело не повече от две минути, спомни си закостенелия висш разум.
5. Как се попълват документи
Любима тема. Административните подробности винаги са били извор на вдъхновение и спокойствие. Но ако все пак намираш поредния лист хартия за объркващ, не се залъгвай. В университета не се научаваш как да ги попълваш.
В училище няма предмет „бюрократознание”, и в университета няма. Просто се моли за администрация, в която служителите говорят членоразделно.
Ако се бориш за стипендия, чака те кръстосан писмен разпит. Прилежно трябва да оповестиш как се казва цялото ти семейство и с какво се занимава всеки един от тях.
6. Как да си сготвиш
Не изпадай в истеричен смях. Пък и едва ли ще ти е до смях, ако стомахът ти е празен. По-добре прегледай една-две рецепти и запретни ръкави. Университетът не е кулинарна академия, но и заведенията за бързо хранене не са вечен изход.
Понякога ще ти се иска да хапнеш истинска храна. Възможен вариант е да позвъниш на майка си. Тя подробно ще ти опише как се приготвят бъркани яйца, макар ти да не схващаш колко точно е щипка сол.
Не се отчайвай! Интернет прелива от предложения, а кулинарните блогове не са само душевен отдушник. Все ще откриеш нещо, с което да залъжеш стържещото чувство.
7. Как да намериш адрес
Не е лесно, вярвам ти. Още повече, когато голяма част от улиците имат имена само в Google Maps. Странстването по големия булевард предполага много възможности, но търсената улица „Латинка” е единствена.
Ако случайно я откриеш, трябва да решиш от коя страна на булеварда е твоят адрес. Защото в едната посока „Латинка” е пряка отсечка, но отсреща „Латинка” е добре скрита от изследователския ти поглед.
И не разчитай на номерация. Загрижените „братя” са минали преди теб и са се постарали да разчистят улицата от ненужен метал.
Не е добре и да се нервираш. Порови в интернет и разчитай на упътване оттам. Ако решиш да попиташ някоя баба, подготви се, че „първо налЕво и после надЕсно, ама тук е по-напрЕко” не е голяма помощ. Няма да те питам и дали ясно разбираш посланието…
8. Как да си намериш жилище
Ако ти се стори странно, не прибързвай с изводите. Вероятно е много пъти да се местиш, докато следваш. Не става по-лесно с всеки следващ път.
Затова се оглеждай за обяви из университета, все някой ще си търси съквартирант. Не спирай да питаш познатите си. Подготви се за безброй загрижени за теб брокери, които ще направят всичко по силите си, за да ти помогнат. Ще те водят на огледи с поне още пет човека, за да се състезавате за собственика.
Да не вземеш да роптаеш и срещу снимките към обявите, които се разминават с действителността? Не е болка за умиране, когато кадрите показват спретнат едностаен апартамент, а после ти сервират приказен някогашен фризьорски салон.
Ще бъдеш инструктиран, че самостоятелното живеене ти е гарантирано. А ако неканен гост случайно счупи стъклото, което служи за стена, не се стряскай. Може би човекът още помни добрите стари времена и идва за редовната подстрижка.
9. Как да си намериш работа
Отървал си се от тормоза на невъзможните математически теореми. Избрал си си специалност, която със сигурност ще те отведе до мечтаната заплата. Дипломирал си се и изведнъж всичко се изпарява.
Познато ли ти е? Ако все още не си прекрачил този праг, опитай да го пропуснеш. Не всичко се ограничава до самочувствието „следвам в Софийския”.
Слез на земята и се огледай, докато е време. Развивай себе си на няколко фронта. Това не включва ядене, разходки, компютър и подобни, а място под слънцето на трудовия пазар.
Практикувай това, което ти се набива всеки ден в съзнанието. Потърси стаж, макар и неплатен. Чуждите фирми с представителства у нас с радост ще те експлоатират, не мисли, че не си достоен за тях. И ако откриеш добро място за изява – вложи малко повече ентусиазъм. Стажът понякога се оказва добър старт за добра кариера.
10. Как да пораснеш
Не на височина. Пък и сигурно си достигнал максимума. Става дума за порастването на сивото вещество.
Разбрал си, че университетът е бил последната безгрижна крачка. Джобните вече не включват само студената „Ариана“ или сладоледа от „Макдоналдс“. Занимаваш се с битовизми, а белите косъмчета изникват заедно с месечните сметки.
Изплаши ли се? Недей. Очакват те още по-вълнуващи емоции около създаването на дом и семейство. Тухла по тухла ще рушиш устойчивостта на нервите си, но от теб зависи да запазиш основите. Не забравяй и усмивката. Скрий я в задния джоб, а тя ще се промъкне изненадващо върху лицето ти.
