Когато за пръв път попаднеш на нещо, което не можеш да идентифицираш, търсиш ориентири. Така бях и аз – гордият всезнайко – пред словото оренда, което набързо приех като игра с ofrenda, испанският термин за дар към Бога. Сигурно защото това е и друг превод на името на въздушния протагонист на орендата, приятелят Теодосий. Христов пък е фамилията на визуалния протагонист, приятелят Иво. Докато търсех семантичната връзка с електронния протагонист Иван, копи-пейстът бе изтъкал мрежата с пълни обяснения какво значи оренда и какъв е смисълът ù като заглавие на втория, така чакан албум (да, да – красив като албум за разглеждане, най-вече като червен винил) на Бalkansky. Мина и премиерата с нарочни гости в София Лайв клуб, имало е и второ живо свирене пред по-млада публика на 4-ти км, отдавна не само синоним на лудостта, но в случая защо пък не? Нали открай свестните у нас считат за луди!
Да, без зрънце лудост геният би останал разбран само от себе си. Да не говорим за опасността от разрушителен сблъсък на егото му със себеподобните му.
Слава Богу, о(ф)рендата си е заслужавала. Започва там, където свършва книгата за (Брат) Теодосий, задълбава оттам, докъдето (Синовете на пламъка) Иво и Иван са визуализирали и измерили пулса на необятното. Със сигурност синтезът на Бalkansky е в съзвучие и с неназованите им мечти, въпреки привидната връзка с традицията (Пуста младост, Тудора).
Поне за мен това е основното, което го отличава от т.нар. „концептуални проекти”, които в стремежа си към оригиналност и уникалност понякога се извръщат от прелестите на елементарни неща като Вятър, Сенки, Пламък.
Двусмислиците (цитатите на „Рипни, Калинке“ в Ручило, Дъб/Dub) са на достатъчно издигнато ниво, за да не бъде приемана о(ф)рендата и като междупоколенческа, и като интеркултурна закачка, но това не пречи в търсене на двузначна интонация при Теодосий да не се натъкваме на волни или неволни препратки към „Жалба за младост“ на Тодор Колев например. Друг е въпросът, че за мен бе доста по-точна минималната поява на Янка Рупкина в студийния продукт в сравнение с шоу-оправданото ù качване в пълен блясък на сцена.
С други думи – всеки е свободен в свободата на формацията, стига да си дава сметка за тежестта на избора да e смислен. Chill in vs chill out. Ограничаването в слушането, вслушването, възприятието, споделянето и писането за Оренда си е чист оксиморон. Ако се съмнявате – пуснете си диска в компанията на рандомните фрактали на медия плейъра и се увеселявайте със субективните ни повърхности по негов адрес в нета.
Колко по-просто и по-честно би било да цитираме професора по детска философия с извечното му „колкото повече (например „Рада“), толкова повече (например „Мана“)”.
Композициите от Оренда са едни от малкото български в плейлиста на Дуенде по Радио Бинар. Бalkansky ca и в селекцията на Discopolis, най-престижното предаване за етно-ритми на Radio 3 – RNE.
Иво Христов бе гост на Слънчев джаз+ по Радио София, с подкаст в Радио Бинар. Темата на разговора ни – етикетите и концепциите в джаза – част втора от поредицата дебати, посветени на двайсетгодишнината на най-старото предаване за джаз в софийския ефир.
