Честно е да се признае, че няма нищо по-хубаво на този свят от това да си в началото на двайсетте. И да си талантлив.
Първото всичко го знаем и да твърдим обратното би било лицемерие. Второто не на всеки се случва.
Когато чух „Alone with you” не предположих, че това е софийска банда. Те просто звучат естествено. Сякаш това трябва да правят. И го правят. Честно и откровено, както казват, че са заснели и видеото към парчето. В един кадър без монтаж. Насаме с красивата София.
Heyes & Y са Радослав Лозански – китари; Ивайло Делев – бас; Георги Деянов – барабани и Благослав Анастасов – вокали и китара.
Хубаво е и някак успокояващо, че такива неща се случват наоколо. Ето какво още си казахме с тях:
Какво правите в България?
И: Живеем. Свирим. Веселим се. Тук отраснахме и се намерихме, тук започна всичко за всеки един от нас.
Г: Да.. разпределени случайно, тук консумираме най-малко вероятното нещо, което е можело да ни се случи – да се родим изобщо. И променяме нещата, докато се забавляваме.
Що за име е „Hayes & Y”?
Б: Различно.
Р: Вие ще кажете- харесва ли ви, не ви ли харесва? Няма специална история около името, изскочи от многото предложения, които бяхме събрали.
С кого най-често оставате насаме?
И: Ако трябва да отговоря искрено на въпроса, бих казал, че най-често си оставам насаме… сам. Има обаче нещо доста приятно в това да се потопиш в собствените си мисли.
Б: Песента е по-скоро за това да си самотен в присъствието на друг човек. Да си сам в ръцете на някого, за когото ти значиш повече, отколкото той (в случая тя) значи за теб.
Явно си държите на текстовете. Как ги раждате?
Р: Благо ги ражда, той да каже.
Б: Текстовете при мен идват различно. Понякога идват с мелодията и ги завършвам за 5 минути. Понякога ги мисля с месеци преди да съм доволен. Но винаги идват от нещо преживяно, обикновено го разбирам, чак когато чуя песента отстрани.
Защо живеем в цинично време?
И: Обградени сме от един свят, в който цинизмът е най-просто казано начин за оцеляване, една бариера за защита около теб самия. Как да не станеш циничен като отвсякъде те заобикалят битови, културни, политически абсурди?
Г: Не е по-цинично от друг път, ако позволиш. По-освободено саморефлексивно е, с технологична позволеност за документиране и разпространение на дебата.
Какво се случи с любовта?
И: Любовта… Тя все още си е тук и не спираме да я търсим, макар и да обича да се крие зад кьошетата. Ако не беше стремежът към нея дните ни щяха да протичат доста по-монотонно и тягостно.
Г: О, чудесна си е любовта. Изпълва живота ни. Осмисля. Усмихва, когато не разплаква, но винаги учестява дишането творчески .
А с музиката?
Б: Не разбирам хората, които тъгуват по музиката от едно време- не само, че тя ни е по-лесно достъпна от всякога, но и според мен, новата музика, която излиза, е най-добрата и разнообразна в историята.
И: С риск да прозвучи малко хипарско, аз бих Ви попитал къде теглите чертата между любовта и музиката? Но по темата… С музиката се случи нещо много интересно: тя стана достъпна за всеки, както творец, така и слушател, а последиците от това са доста противоречиви.
Човек би си помислил, че това ще доведе до значително и качествено отсяване на стойностната от посредствената музика, не обратното. Тук обаче навлизаме доста в темата за личния вкус, а това е нещо за което две еднакви мнения няма.
Кое е стойностно и кое – посредствено зависи само и единствено от този, който го измерва, което от своя страна дава живот на нови, странни, шантави, неконвенционални идеи, разширявайки границите на понятието което имаме за музиката.
В крайна сметка музиката еволюира и това носи своите положителни и отрицателни последици.
Г: Любовта среща пазара. Древно терзание. Обикновено терзание. Но въпреки всичко си е гадно, като си паднеш по Майли, по „1975“…
Гласувахте ли? Защо?
И: Аз лично гласувах, макар и с неохота. Защо? Защото в противен случай нямам право да се оплаквам, а както всички знаем това е любимото занимание на българина.
Вярно , трудно е да се види възможност за промяна и именно тази апатия е това, което ни задушава. Гласувах защото ако сам не положа поне малко усилие към едно различно бъдеще, няма кой друг да го направи.
Г: Гласуването определено има смисъл. Но без гласуване, съгласи се, няма как да бъдат променени официалните правила, които се влияят от тази наглед хаотично безсмислена процедура.
Особено в посоката, в която негласуващият иска. Просто няма. Гласуването е необходимо, макар и недостатъчно условие, средата да се промени в желаната от теб посока.
А и ни платиха.
Б: Аз не. Гузно ми е, че не го направих, но предишните пъти ми беше гузно, че гласувах за тези.
Има ли българска алтернативна сцена?
Г: Чушкопекът беше избран с голямо мнозинство за българско супер велико откритие на изминалото столетие, но все пак не единодушно. През процепите на монолитната посредственост се повява свежест.
Б: Много е малка. Но много ми се иска да си мисля, че се заражда нова вълна. Дано ние сме част от нещо такова.
Р: По-скоро не. В България преобладава друг тип рок музика, доста далеч от „алтернативното”, и за свирене, и за слушане.
Още сме назад в това отношение и мисля, че тепърва този стил ще навлиза, под една или друга форма, тъй като самото понятие „алтернативна” е доста широко.
Кои са последните три концерта, на които бяхте?
И: Хa!… нека извадя колекцията от билети за спомен. Последният, а и най-зрелищен, беше на Roger Waters – The Wall, като други от по-международен мащаб са тези на The Subways и едни доста талантливи певци и певици – The Manhattan Transfer.
Б: Arctic Monkeys, Kings Of Leon, Queens Of The Stone Age.
Г: Мой, Aerosmith и последният не го казвам..
За финал ги питам какво не ги попитах, а трябваше. Покрай сладки приказки за любимата бира става ясно, че на първо място в дневния им ред е записването на още няколко авторски парчета това лято, последвано от изкарване на EP и албум.
Георги добавя, че ако ги бях питала защо, по дяволите го правят, те биха отговорили:
Очевидно развръзката за всички е една и съща, важно е какво случваш преди това.
