Алтернативно за цинизма, музиката и чушкопека с Hayes & Y

29/05/2014

Честно е да се признае, че няма нищо по-хубаво на този свят от това да си в началото на двайсетте. И да си талантлив.

Първото всичко го знаем и да твърдим обратното би било лицемерие. Второто не на всеки се случва.

Когато чух „Alone with you” не предположих, че това е софийска банда. Те просто звучат естествено. Сякаш това трябва да правят. И го правят. Честно и откровено, както казват, че са заснели  и видеото към парчето. В един кадър без монтаж. Насаме с красивата София.

Heyes & Y са Радослав Лозански – китари; Ивайло Делев – бас; Георги Деянов – барабани и Благослав Анастасов – вокали и китара.

Отляво надясно: Радо, Иво, Благо, Жоро
Отляво надясно: Радо, Иво, Благо, Жоро

Хубаво е и някак успокояващо, че такива неща се случват наоколо. Ето какво още си казахме с тях:

Какво правите в България?

И: Живеем. Свирим. Веселим се. Тук отраснахме и се намерихме, тук започна всичко за всеки един от нас.

Г: Да.. разпределени случайно, тук консумираме най-малко вероятното нещо, което е можело да ни се случи – да се родим изобщо. И променяме нещата, докато се забавляваме.

Що за име е „Hayes & Y”?

Б: Различно.

Р: Вие ще кажете- харесва ли ви, не ви ли харесва? Няма специална история около името, изскочи от многото предложения, които бяхме събрали.

С кого най-често оставате насаме?

И: Ако трябва да отговоря искрено на въпроса, бих казал, че най-често си оставам насаме… сам. Има обаче нещо доста приятно в това да се потопиш в собствените си мисли.

Б: Песента е по-скоро за това да си самотен в присъствието на друг човек. Да си сам в ръцете на някого, за когото ти значиш повече, отколкото той (в случая тя) значи за теб.

Явно си държите на текстовете. Как ги раждате?

1509708_280314485484950_5557754713580711586_n

Р: Благо ги ражда, той да каже.

Б: Текстовете при мен идват различно. Понякога идват с мелодията и ги завършвам за 5 минути. Понякога ги мисля с месеци преди да съм доволен. Но винаги идват от нещо преживяно, обикновено го разбирам, чак когато чуя песента отстрани.

Защо живеем в цинично време?

И: Обградени сме от един свят, в който цинизмът е най-просто казано начин за оцеляване, една бариера за защита около теб самия. Как да не станеш циничен като отвсякъде те заобикалят битови, културни, политически абсурди?

Г: Не е по-цинично от друг път, ако позволиш. По-освободено саморефлексивно е, с технологична позволеност за документиране и разпространение на дебата.

Какво се случи с любовта?

И: Любовта… Тя все още си е тук и не спираме да я търсим, макар и да обича да се крие зад кьошетата. Ако не беше стремежът към нея дните ни щяха да протичат доста по-монотонно и тягостно.

Г: О, чудесна си е любовта. Изпълва живота ни. Осмисля. Усмихва, когато не разплаква, но винаги учестява дишането творчески .

А с музиката?

1452006_224188274430905_1649569138_n

Б: Не разбирам хората, които тъгуват по музиката от едно време- не само, че тя ни е по-лесно достъпна от всякога, но и според мен, новата музика, която излиза, е най-добрата и разнообразна в историята.

И: С риск да прозвучи малко хипарско, аз бих Ви попитал къде теглите чертата между любовта и музиката? Но по темата… С музиката се случи нещо много интересно: тя стана достъпна за всеки, както творец, така и слушател, а последиците от това са доста противоречиви.

Човек би си помислил, че това ще доведе до значително и качествено отсяване на стойностната от посредствената музика, не обратното. Тук обаче навлизаме доста в темата за личния вкус, а това е нещо за което две еднакви мнения няма.

Кое е стойностно и кое – посредствено зависи само и единствено от този, който го измерва, което от своя страна дава живот на нови, странни, шантави, неконвенционални идеи, разширявайки границите на понятието което имаме за музиката.

В крайна сметка музиката еволюира и това носи своите положителни и отрицателни последици.

Г: Любовта среща пазара. Древно терзание. Обикновено терзание. Но въпреки всичко си е гадно, като си паднеш по Майли, по „1975“…

Гласувахте ли? Защо?

И: Аз лично гласувах, макар и с неохота. Защо? Защото в противен случай нямам право да се оплаквам, а както всички знаем това е любимото занимание на българина.

Вярно , трудно е да се види възможност за промяна и именно тази апатия е това, което ни задушава. Гласувах защото ако сам не положа поне малко усилие към едно различно бъдеще, няма кой друг да го направи.

1979520_267938213389244_132922159_n

Г: Гласуването определено има смисъл. Но без гласуване, съгласи се, няма как да бъдат променени официалните правила, които се влияят от тази наглед хаотично безсмислена процедура.

Особено в посоката, в която негласуващият иска. Просто няма. Гласуването е необходимо, макар и недостатъчно условие, средата да се промени в желаната от теб посока.

А и ни платиха.

Б: Аз не. Гузно ми е, че не го направих, но предишните пъти ми беше гузно, че гласувах за тези.

Има ли българска алтернативна сцена?

Г: Чушкопекът беше избран с голямо мнозинство за българско супер велико откритие на изминалото столетие, но все пак не единодушно. През процепите на монолитната посредственост се повява свежест.

Б: Много е малка. Но много ми се иска да си мисля, че се заражда нова вълна. Дано ние сме част от нещо такова.

Р: По-скоро не. В България преобладава друг тип рок музика, доста далеч от „алтернативното”, и за свирене, и за слушане.

Още сме назад в това отношение и мисля, че тепърва този стил ще навлиза, под една или друга форма, тъй като самото понятие „алтернативна” е доста широко.

Кои са последните три концерта, на които бяхте?

И: Хa!… нека извадя колекцията от билети за спомен. Последният, а и най-зрелищен, беше на Roger Waters – The Wall, като други от по-международен мащаб са тези на The Subways и едни доста талантливи певци и певици – The Manhattan Transfer.

Б: Arctic Monkeys, Kings Of Leon, Queens Of The Stone Age.

Г: Мой, Aerosmith и последният не го казвам..

1535752_234458590070540_1471004923_n

За финал ги питам какво не ги попитах, а трябваше. Покрай сладки приказки за любимата бира става ясно, че на първо място в дневния им ред е записването на още няколко авторски парчета това лято, последвано от изкарване на EP и албум.

Георги добавя, че ако ги бях питала защо, по дяволите го правят, те биха отговорили:

Очевидно развръзката за всички е една и съща, важно е какво случваш преди това.

от

публикувано на: 29/05/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: