Ислямът е заплаха за българските ценности, смятат 43% от участвалите над 7000 в евротеста EUVOX 2014 българи. На противоположното мнение са 39 на сто от анкетираните. Това съобщи за Бинар доц. Антоний Гълъбов, ръководител на проекта за България. Мащабното проучване се провежда в страните на Европейския съюз и има за цел да установи в каква посока гражданите виждат развитието на общността и помага да определим коя политическа сила стои най-близо до нас преди изборите за европарламент.
Според доц. Гълъбов данните сочат висок дял на тревожност спрямо мюсюлманската религия. “Той е свързан с конкретен опит, с конкретни страхове и е по-висок от българската традиция. През последните 24 години този дял прогресивно леко нараства”, обясни той.
По думите му, ислямът е започнал да се артикулира като някакъв тип заплаха през последните години. По-негативни и крайни са нагласите на хора, които не живеят с български турци.
“Липсата на личен опит насърчава една по-радикална готовност да се страхуваш от нещо, което не познаваш”, допълва Гълъбов.
В европейски контекст
най-убедени в рисковете, свързани с исляма, са чехите.
След това идват жителите на Уелс, Англия и Великобритания. Там тази религия се възприема като трайна заплаха. България попада в група със средни стойности, заедно със Словакия, Шотландия и Белгия.
Отношението ни към евентуални икономически санкции на ЕС срещу Русия се разделя на двата полюса. 41 на сто от участвалите в проучването са “против” и също толкова са “за”. Най-категорична убеденост от нуждата Европа да накаже икономически Москва показват прибалтийските републики – Естония, Литва и Латвия. На дъното на таблиците – тези, които смятат санкциите за неправилна стъпка, са гърците, словенците и германците. Нашите резултати отново ни поставят в средата на таблицата.
“България не стои в полюси по нито едно от тези твърдения. За мен това е важен резултат. Усещането, че сме периферия, че сме изолирани, че сме последни, изобщо не се чете през мненията, изразени от българските граждани”, обясни доц. Гълъбов. Българските граждани се ориентират по-скоро в групата страни с нашия размер и нашия потенциал – средноевропейски държави.
Часове преди деня за размисъл за вота за европарламент доц. Гълъбов коментира, че тази пауза в предизборната кампания е ненужна за българските избиратели. Според него тя се е обезсмислила още в средата на 90-е години – тогава е станало ясно, че е излишна. “Вторият сериозен удар върху смисъла на деня за размисъл дойде на миналите избори за парламент, когато се оказа, че нарушаването на това правило не доведе до никакви санкции”, припомни той и допълни, че в световен мащаб сравнително малко страни използват такъв инструмент.
Повече за резултатите от евротеста научете в интервюто с доц. Антоний Гълъбов.
