Нощните празнични часове трептят в очакване на интимност и подходящият саундтрак е част от тях. Подобно на всеки коктейл и той се мени във времето, но някои от съставките са незаменими.
Преди малко повече от половин век подобно място заема Боса-новата във всичките ù разновидности. За пред- и след-, но най-вече за празничните часове на Дуенде съм избрал три колкото сходни по тематика (боса), толкова различни по съдържание компилации. Най-новият е от броени седмици, като артистите в него са в плен на модела, наложен от лейбъла им РМВ. Издателите на Тивъри Ко и тематични електро-миксове претендират за стилово отграничение „електро-боса” – етикетът Вrazilectro е зает от конкуренцията им с Коор и Dzihan & Kamien. Затова и питомниците им след яхването на вълната 50 години Стоунс са насочени към безплътни версии на еротични не само в подтекста си хитове от 60-те насам. Някои от тях бяха допускани в държавния ни ефир само като инструментали (Lady Marmalade), други – преведени достатъчно едностранно, успяха да се промъкнат (колкото и анекдотично да звучи покрай мартенското земетресение през 1977: Daddy Cool), а трети, поради недолюбване на създателите им рядко биваха изваждани от лентохранилището (Satisfaction). Знам, че родените в последния четвърт век едва ли ми вярват, но техните родители със сигурност не са забравили за тази страна на цензурата.
Е, с парчетата Bossa N’Essentials се обръщаме и към едните, и към другите – определено стават и за семейно слушане.
Специално за ценителите на сугестивния минимъл е албумът с класики на Жоао Жилберто на Итамара Кууракс с китарата на Хуарес Морейра. Втората вълна бразилски джаз-вокалистки едва ли може да се похвали с по-нюансирана жрица на любовните заклинания (да не се бърка с жрица на любовта!) от Итамара, израстнала в слушане и попиване на тайните на недоизказаността на една от „кръстниците” на Джаzz+, Шърли Хорн. Субтилните версии на Итамара ни водят на стъпка над брега, където прегръдката на безкрая става една идея по-осезаема с деликатния звук на Морейра (новата му соло продукция също е в Дуенде!). Как да не си затананикаш Бим-бом и О-ба-ла-ла…
Зад тройния албум Blue Note Plays Bossa Nova стоят джазмени от ерата на би-бопа до днес и както инструменталите с незабравимия сакс на Стен Гетц, така и вокализите на Боби Макферин ни даряват с незалязващо слънце и безмерна вяра в достижимостта на която и да е мечта.
Освен влезлите в учебниците бразилски класики специално внимание заслужават и авторските композиции на не-бразилците по паспорт, но не и по дух (също и „кръстници” на Джаzz+): Чик Кърия и Мишел Петручани, в чиято Бразилска сюита откриваме и загатнати цитати от Summertime – химнът на сиестата. Знаете си, че без сиеста няма фиеста.
