„Музиката е вода, хората са цветя, аз съм лейка”
Това бе част от разговора ми с Карлос Сантана на 28 юли 1988-ма, час и нещо преди началото на концерта му с Уейн Шортър на Пласа де торос в Мадрид.
Затова (не) ми стана странно да чуя същите думи от неговата уста в едно скорошно интервю за испанската Антена 3, когато водещият представяше предстоящата на 6 май световна премиера на първия му изцяло латино-албум. Още малко Карлос Сантана – 2014-та:
„Никога не свиря за мъже – свиря само за жени” – доказателство (?!) в сладникавия поп Amor Correspondido („Посрещнати с любов“) „сърцето ми бие бързо като си с мен” или в инди рокерското La Flaca (с Хуанес) на Харабо де Пало.
„Хората в лабораториите правят дрога, майката природа прави лекове – марихуаната е природа и мир” – „Mal bicho” а ла Мано Чао или по-добре в рап батидата по Тито Пуенте Oye (como va) 2014-та, или още по-добре със сина на Боб Марли с хита му Iron Lion Zion.
„Ако използваш светлината си, всеки ден от живота ти ще е най-добрият” – препоръчва се версията му на скорошната канцонета на Пинк Мартини „Една нощ в Неапол“ (Una Noche en Napoles) с Лила Даунс, Ниня Пастори и Соледад (последният албум на необичайното трио също е в „Дуенде“ на Бинар) и най-вече сакса на Уейн Шортър (далечен отглас от онова лято на 88-ма) в „Аз съм светлината“ (Yo Soy la Luz). Оставам без коментар колаборацията на Славка Стефанова (Gloria Estefan) връщаща ни в началото на Данчето (Христова). От което дежа вюто е пълно.
*vécu – минало причастие на vivre (живея)
