Всички хора имат нужда да бъдат социално интегрирани под една или друга форма. Дори да си някой краен аскет и отшелник, ако няма кой да ти признае, че си се изолирал някъде, няма нужда въобще да ходиш в гората. Одобрението, както и уважението обаче, са отношения между хората, които по-скоро се извоюват по естествен път – в непосредствената и непринудена комуникация, а не чрез тенденциозни усилия, напъни и стратегии. Понякога в опита си да се хареса, човек може неволно да се превърне в още по-голям аутсайдер и загубеняк. Ето някои примери за това:
1. Да се напъваш да те харесат.
Хората, на които искаш да се харесаш, не харесват хора, които на всяка цена искат да бъдат харесани. И респективно – теб. А и симпатиите между отделни личности се раждат по естествен начин. Проблясва искра, случва се магия, заражда се дружба. Или поне уважение. Тези работи не стават насила. Ако си лишен от естествена харизма и излъчване, то поне не бъди досаден.
Всеки напън в обратна посока е рискован, болезнен и безсмислен. А и да не си харесван е нормално, и даже пожелателно, за всеки здрав човек. Вместо да страдаш, че не те харесват, открий красотата в чуждото неодобрение и се дръж нормално.
2. Да повтаряш чужди гледни точки.
Много зле. Малцина са хората, които успяват да наизустят чужда гледна точка и да я представят убедително като своя. За тази цел също се изисква талант.
Познавам не особено високо интелигентни лица, с бедна обща култура, които винаги успяват да блеснат с впечатляващи констатации пред отбрани личности, но това си е до нюх и съобразителност. Ако не притежаваш тези качества, по-добре мълчи или поне се съгласявай с мнения, с които наистина си съгласен.
Много е важно поне веднъж в живота си сам да стигнеш до даден извод. Какъвто и да е.
3. Да говориш за неща, които не разбираш.
Да, наистина, по света се случват важни събития, но никой не очаква от теб да знаеш всичко.
Човешко е да кажеш, че не си компетентен по даден въпрос или проблем. Много по-добре е даже да постъпиш така, отколкото да се юрнеш да използваш термини, които не разбираш, за да разсъждаваш върху процеси, които меко казано, бегло познаваш.
Излагаш се непрекъснато и това само задълбочава драмата ти.
4. Да слушаш музика, която не харесваш.
Няма задължителни неща в този живот. А и много често ти не си единственият, който не знае какво звучи от 2 часа на това домашно парти, което всички ще напуснат до 15 минути, именно заради музиката.
Всъщност, голяма част от изпълнителите, които разни „вървежни” хора ти препоръчват, не носят с творчеството си никаква емоция на никого. Всичко е измислено за хора като теб, които искат да блеснат.
Музикалното изкуство е велико нещо и е по-добре да слушаш само 5 неща, които те радват наистина и ти носят щастие, отколкото да обременяваш съзнанието си с излишна информация за отвратително звучащи и никому ненужни с продуктивността си артисти.
5. Да не си съгласен, но да го криеш.
Смяташ, че Марина Абрамович е меко казано странна, но ти е притеснено да споделиш това мнение пред всички тези 12 човека, които изпадат във възторг от последния й пърформанс, включващ голи хора, които танцуват с мъртви жаби?
Спокойно. Ако си достатъчно категоричен, нищо чудно 2/3 от околните да преминат на твоя страна за 3 минути с реплики от рода на ”Всичко е относително”, „Нищо не е напълно вярно или грешно”, „Говорим за изкуство…” и т.н.
6. Винаги да си на разположение.
Популярни в няколко весели компании, но безработни хора, те търсят и искат да си общуват с теб, и ако може, да черпиш една бира?
Колежката, на която правиш пети ден кафе, ти се усмихва? Лошо. Да си винаги на разположение за хора, различни от майка ти и половинката ти (каквато нямаш), няма да те направи по-харесван, само по-използван и нещастен.
7. Алкохолът да те превръща в друг човек.
Поканен си на рожден ден. Истинско събитие. Всички се забавляват. Ти се вълнуваш, че си сред толкова яки хора и сякаш даже сте приятели. Всички пият и си приказват. Адреналинът ти идва в повече. Решаваш да пиеш чиста водка.
След половин час започваш да налиташ на обвързани хора от противоположния пол по супер неподходящ, вулгарен и потенциално опасен за теб и околните начин.
Танцуваш като през деветдесетте. Всички се чувстват неудобно, че са с теб в едно помещение. Пълен провал. Наистина тъжно.
8. Да се гавриш със слабите.
Никога не си успявал да се защитиш в ситуация, в която са те нападали безпричинно или не, и затова си го изкарваш на хора в лабилно състояние. За ужас дори на най-големия простак, когото познаваш, започваш да тормозиш човек, който нищо не ти е направил и почти го разплакваш с грубото си и никому непонятно поведение, защото си получил рядък изблик на увереност.
Тъй като принципно си тих като мишка, хората все повече се убеждават, че страдаш от някакво ментално разстройство и искат да ти помогнат, но не знаят как да подходят към теб по обясними причини, и затова се въздържат.
9. Да се гордееш се, че познаваш „известни”.
Използваш всяка свободна минута, за да намекнеш или направо подчертаеш как си си говорил с някой от „по телевизора”, въпреки, че телевизия иначе не гледаш, тъй като напоследък така е актуално да се прави в „твоите” среди.
Мечтаеш си и ти един ден да бъдеш известен в България. Това за теб е връх и таван на всичко, което човек може да постигне в живота си.
Тайно гледаш реалити формати, но лъжеш, че се интересуваш само от френско кино до 85-та година.
10. Да се взимаш се на сериозно.
Срещаш се с един от малкото си приятели в събота вечер. Отивате в бар и ти му говориш за последните проекти в работата си.
Всъщност, не работиш нещо кой знае какво, а и на никого не пука какво точно работиш, защото е събота и да си говорите за работа е жалко и разкрива тежки травми в детството. Въпреки всичко, ти вярваш, че се занимаваш с важни неща, тъй като иначе би се сринал психически.
И всъщност си на ръба.
Никой не е съвършен и всеки все някога в живота си е бил потенциална жертва на собствените си неадекватни действия, извършени в посока на това да бъде включен в дадена среда. Това не е лошо, стига да не се превръща в тенденция. Понякога не е нужно изобщо да бъдеш част от нещо, то може просто да не е за теб. За всеки един има място под слънцето и то не се определя от одобрението на най-готиния човек наоколо. Освен ако това не си самият ти, разбира се.
