Мнозина усещат, че комуникацията с близките в разгара на празниците е не само радост и удоволствие, но и сладко предизвикателство. Независимо от интензитета и характера на общуването с родителите, човек може да разпознае поне няколко от долупосочените реплики като, така да се каже, класически за обичайния разговор с майка си. Ето за какво става дума:
1.Яде ли?
Този въпрос е фундаментален. Неслучайно го слагам на първо място. Има въпроси, които не всяка майка задава, но „яде ли“ не е един от тях. Той, сам по себе си, е въпросът майка. Върху него стъпва всеки един разговор, който човек провежда с родителското тяло през живота си, независимо от темата – училище, работа, космонавтика, водна топка или мигарцията на белобузата гъска. В даден момент от диалога, задължително се промъква този важен въпрос. Независимо какъв е отговорът, ядеш.
2. Аз казах ли ти?
Както виждате, това е реторичен въпрос. Той не изисква отговор, защото индиректно го внушава. А именно – да. Казала ти е. Дори да не ти е казала в действителност, тоест такъв момент да не се е състоял в общата ви история, тя пак ти го е казала. Или поне си го е помислила, което, ако я попиташ, си е същото. При всяка кофти ситуация в живота ти – от смаляване на любимия ти вълнен пуловер в перланията, заради погрешно настроена програма до установяването, че гаджето ти кръшка с няколко човека от различни пол, възраст и националност – този въпрос следва. Аз казах ли ти? Както след 6 часа сутринта следва 7. Естествено е.
3. Не ти ли е студено?
Навън е 35 градуса, август. Днес си изпитал кофти тръпката да видиш поне две припадащи от жегата баби с туби минерална вода от по 10 литра във всяка ръка. Не можеш да мислиш. И да дишаш. Всичко е сякаш мираж. Животът ти се стопява. Иска ти се да ходиш чисто гол по улицата, но знаеш, че няма да е най-красивата гледка на света и затова все пак си наметнал нещо от прозрачна материя, колкото да не е без хич. Отиваш да се видиш с майката ти, тъй като по-рано същия ден те е попитала „Яде ли?“, а всички знаем какво се случва след този въпрос. Тя те вижда, пита те „Не ти ли е студено така“ и ти предлага чорапи. Поне, докато си върху плочките. Може и вълнени.
4. Така ли те възпитах?
Изхабил си цялата топла вода от бойлера, а още трима човека трябва да се изкъпят. Чиста форма на егоизъм и безхаберие от твоя страна. Срам и позор.
5. Пушиш ли?
Всъщност, майка ти винаги е наясно дали пушиш, или не пушиш и този въпрос не цели тя да разбере истината, която вече знае, а по-скоро да изрази факта, че не се радва много от това, че, обективно погледнато, ти пушиш от девети клас. Тук греши. От седми е. Но все пак е по-добре да си мислиш, че родителите ти все още не са открили този ти порок, за да се въздържаш от тютюн по време на дългите семейни вечери, което е първата крачка към това да ги спреш завинаги.
6. Защо, бе, маме?
Прост израз на недоволство и несъгласие с действията ти. Универсален въпрос. Може да се използва винаги и навсякъде. Зависи изцяло от настроението на питащия. Характерно за този въпрос е, че винаги се задава с осанка и патос, силно преувеличени за мащабите на постъпката ти. Ако такава изобщо се е състояла. Ако случаен свидетел на разговора не знае за какво иде реч и чуе само въпроса с определените интонация и маниер на задаване, най-вероятно ще си помисли, че си убил някого.
7. Колко пъти трябва да повтарям?
Този въпрос много се доближава до „Аз казах ли ти“, с тази разлика, че най-вероятно не просто си е помислила, че ти е казала нещо, а действително го е направила веднъж. Тук си наистина безпомощен.
8. Къде си?
Разбрали сте се да се съберете за вечеря в 8ч. и тя ти звъни в 7:40ч. с този въпрос и осезамо нервен тон на гласа, подсказващ силно недоумение, афект и нотки на отчаяние.
9. Кога се прибираш?
Въпреки, че не живеете заедно от 8 години, всеки път, когато споменеш, че най-вероятно ще минеш да видиш родителите си през седмицата, без да се ангажираш с конкретен ден, това питане изниква, за да ти припомни златните години на пубертета, когато се виждаше с първото си гадже в двора на кварталното учлище, където и до ден днешен бродят мними дилъри на хероин.
10. С какво заслужих това отношение?
Това е вид допълнителен въпрос. Често той изниква в разговора, след като си се опитал да дадеш някакво логично обяснение на някой от изброените дотук въпроси. Такова, разбира се, не се приема, а по-скоро се тълкува като проява на арогантност и липса на адекватен подход спрямо ситуацията от твоя страна. Направо си е обидно, че въобще говориш.
Не откривате нито едно съвпадение дотук с въпросите, които вашата майка обикновено задава? Е, тя наистина е неповторим човек. Буквално няма втора като нея. Ако пък някои неща ви звучат все пак познато, то вашата майка е „майка“ в пълния смисъл на думата. И в двата случая най-важното е, докато можем, да говорим с родителите и да ги обичаме, както те обичат нас – по свой собствен начин, но винаги – най-добрият.
