Когато няма болка, дали има истинска музика, поезия, литература? Сигурно е, че има. Особено от другата, често мечтана страна на Земята. От там, от страната на боса-новата е Гал Коща. За 75-ата си годишнина Гал си подари десет дуетни песни от времената, когато ги е пяла с авторите им, като с Каетано Велозу. Името на парчето им от средата на 60-те „Nenhuma dor” („никаква болка”) дава името на албума, където го пеят заедно със сина на Каетано, Зека. Той е част от мъжката компания, събрана около „най-мързеливото момиче/Гал в града„, както се самоиронизираше тя самата в едноименната им песен с Боби Макферин.
Милтон, Жобим, Каими и Буарке са сред другите любими композитори. Освен по-малко известни нам имена от родината ѝ (с изключение на Сеу Жоржи), в дуетите се включват и двама добри познайници – уругваецът Хорхе Дрекслер и майсторът на фадото Антонио Замбужо (да си спомним и „карантинното” му дуо с Мелъди Гардо, за което също стана дума в поредицата). По време на карантината Гал решава, че след като музиката може да лекува, ще покани артисти от по-новите поколения да изпеят песните заедно с нея, но всеки от дома си.
От ноември 2020 тя ги пуска като дигитални сингли и малко по-късно решава да ги събере и накуп на физически носител. Някои от поканените правят и цялостните оркестрации, като Тим Бернардиш със знаковото ѝ „Baby”. Други само си акомпанират на китара или пиано, като към тях във финалния микс, Маркуш Прету (арт-директор на албума) добавя щедър щрайх („Paola e Bebeto”, „Negro amor”, „Coraçao vagabundo”). До степен, че успява да накара скитническото сърце да не изпитва болка от невъзможността отново скоро да се отправи на път.
