Отвъд нашата дълга история с Македонския въпрос, превърнал двете държави в „майка и дъщеря, които не си говорят“, както ги определя писателката Капка Касабова, ние неминуемо имаме нещо общо.
Красивата природа! Тя трябва да застане на пътя на всички спорове и безредици, разкривайки, че земята си остава на всички, които искат да се насладят на очарованието ѝ. Нека посетим Скопие, тази столица на така политически противоречивата Северна Македония, без да търсим и съдим, а само със съзнанието на пътешественика в търсене на красивото по света.
Скопие всъщност е претърпялото промени име „Скупи“ – името на древноримския град, който се намирал по земите на днешната столица. Когато римляните започнали своето завладяване на територии, те основали римски лагер на мястото на дарданско селище. Впоследствие на тази колония се дал статута на римски град – градът „Скупи“, което означава град-крепост. Античният град е разрушен на два пъти – първо от земетресение през 518 г., а след като е възстановен от император Юстиниан I е разрушен и от славяните в края на 6 в. Днес неговите руини са археологичен резерват, който се намира в местността между „Зайчев рид“ и пресичащата града река „Вардар“.
Преустройството на града от византийския император Юстиниан I става с материали именно от разрушения античен „Скупи“. Така се появила крепостта „Кале“, или „Скопското кале“, както също е позната. По-късно останките от тази малка крепост са надградени по време на Първото българско царство, градът между стените придобива името „Скопие“ и се превръща в столица на нашето царство и център на българската борба срещу Византийската империя. Крепостта е разрушена при голямото земетресение от 1963 г. и по-късно е напълно реставрирана (както и целият град). Това, разбира се, не става безпроблемно.
Територията на Северна Македония винаги е била обект на размирици. Откритите останки от църква от 13 век създават през 2011 г. размирици, включително физически, когато Албания твърди, че църквата всъщност има доста по-стар илирийски произход на конструкцията. И тъй като техните предци произлизат от илирийците – църквата трябва да е на Албания. Днес църквата е превърната в музей, а реставрираната крепост, макар и не много голяма, заслужава посещение заради прекрасните гледки, които се откриват, и интересния микс от средновековна крепост на фона на градската среда.
От крепостта „Кале“ на северния бряг на града, можете да се насочите към другата му част, където ви очаква безспорно най-важната ви спирка. Преди да стъпим на моста, който ще ни отведе отсреща, ще ни изпрати един велик войн – статуята на Филип II Македонски, вдигнал ръка, за да поздрави някой на отсрещния бряг. Кой ли? Сигурно няма да ви е трудно да се сетите, но нека проверим.
Преминаването на река „Вардар“ ще направим по най-впечатляващия ѝ мост – „Камен мост“, или „Каменния мост“. Две са версиите за построяването му: археологическа и историческа. Според първата той е част от обновяването на града по време на Юстиниан I, а според втората е изграден през 15 век, когато Скопие е бил под владичеството на Османската империя. Мостът е претърпявал множество разрушения и обновления, а през 1944 г. е миниран и готов за сриване от оттеглящите се германски войски. Помолени от града обаче, те се отказват да го разрушат и мостът оцелява.
Вече на отсрещния бряг можем да се насладим на централния площад „Македония“ – символ на едно грандиозно градско преустройство. Бъдете готови за много, много статуи. Ама наистина много. В стремежа си да превърнат града в атракция, градският план от 2014 г. буквално населява Скопие с много нови жители. Някои дори се шегуват, че статуите са повече от хората в града. Да, толкова много са, че става известен като „Града на статуите“, Гардиън дори го нарича „столица на кича“. Но за добро или лошо, целта на преустройването на Скопие сработва – посетители много. Но има за какво.
Въпреки шегите градският площад безспорно е прекрасен. И в неговия център можем да видим кого поздравява Филип II Mакедонски. Това е провокативната скулптура на войн, висока близо 25 метра, тежка 30 тона и струваща близо 8 милиона евро. И не е провокативна заради прекалено големия си ръст, правейки я според някои естетически неподходяща за размерите на площада. Не е и заради прекалено скъпата цена, абсурдна за една от така наречените най-бедни страни в Европа. Провокативността е в наследството, историята и претенциите към личността на един от най-великите генерали в историята. Статуята невинно се нарича просто „Войн на кон“, но под завоалираното име всички знаем, че това е Александър Велики. Дори гърците.
Има още много интересни места в Скопие, които показват неговите източноевропейски и ориенталски влияния, но ние избираме да ви заведем сред природата. Едно красиво място е само на половин час път от центъра на Скопие и привлича всички негови посетители. Прословутият каньон „Матка“ е един различен зелен свят, нямащ нищо общо с политически и исторически противоречия. Или поне не сме чули. Този природен оазис на зеленина, синя вода и планини е просто задължителен. Можете да си организирате екскурзия по пътеките, да посетите пещери, да се разходите или да плавате с каяк – нещо абсолютно препоръчително през лятото. В дълбокия каньон през 1938 г. е построен първият язовир на Балканите.
Земетресение през 1963 г. буквално погубва града, оставяйки го в отломки. Сега той е напълно възстановен, само споменът за разрухата и жертвите е останал. Е, и часовникът на гарата, който завинаги ще показва пагубния час на случилото се – 5:17.
Скопие обаче се въздига от пепелта. Преустроен в кич или чудо, без значение принадлежността му, той се превръща в нов и устремен към Европа град, който има какво да ви покаже. Безпристрастно, разбира се.
