Поредицата ни за новите коронни жанрове изглежда няма спиране. Габриел Алегриа с афроперуанския си секстет е не просто композитор, тромпетист и бендлидер в стил, познат ни от гостуванията на Сусана Бака. Концептуалният му албум е повече от реакция на творец на най-голямото предизвикателство на времето. „Със затварянето ни имах два пътя – да се затворя и аз, или да продължа с групата ни. Тя ни е като семейство и сме преминали през какви ли не предизвикателства. Защо да спираме точно сега?”. За разлика от други артисти при тях член на бандата успява да се пребори с вируса в интензивно отделение, над 120 фена ежедневно ги поддържат, като рисунките им стават корица на албума (нещо подобно, само че със снимки направи и Мелъди Гардо в албума си от пандемията). И заглавието казва всичко – „Social Distancing Coming Together While Apart“.
В избора на темите и тяхното писане участва всеки член на секстета, като има и специални гости. Началото и краят са с рецитации на английски и испански на Кита Мийра, авторка на една вирална поема за оставянето вкъщи („And the People Stayed Home“), която прави впечатление на басиста им Марио Куба. Те успяват да я издирят, като тя им предлага сама да си прочете творбата. Нещо подобно става и с парчето „Ковид-19”, където се включва с дисонантно пиано известният ни от „Йелоуджакетс” Ръсел Феранте. Интересен е и обратът в парчето „Маската”, което е римейк на традиционните перуански ритми, обрисуващи дявола без каквато и да е апологетика.
Включването на кахона на преден план в окончателния микс – там обикновено се разполагат духовите, също не е случайно. Групата е многоцветна, а инструментът отдавна през фламенко-джаза е станал неразделна част от световните ритми. Ако има място за оптимизъм, кахонът го заявява колкото ефирно, толкова и сериозно в „The New Normal” и най-вече в следващото, „Any Day Now“, където не се минава и без кихадата (конският череп, част от традиционния афро-перуански инструментариум). Така че, радостта не е само в името на бендлидера.
