На този ден, преди 80 години, си е тръгнал от този свят един революционер в литературата на 20 век – разбраният и неразбраният Джеймс Джойс. В неговата революция той самият казва, че се е постарал векове наред професорите да спорят, какво точно е искал да каже. И макар думите му да са отнесени за експерименталния му и най-известен роман „Одисей“, те могат да опишат цялото му творчество. А в старанието си да остане не напълно разбран, може би откриваме и неговото объркване за света. И въпреки че е най-вероятно измислена история, почти легендарно се разпространяват предсмъртните му думи:
„Никой ли не разбра?“
Тъмната страна на едно ирландско детство
Роден през 1882 г. в Дъблин, Ирландия, градът ще остане завинаги в творчеството на Джеймс Джойс, макар и самият той да прекарва предимно детството и младежките си години там. Той идва от голямо семейство – първото от десет деца. Изключително интелигентен, още от малък развива страст към писането и литературата дотолкова, че по-късно сам научава норвежки, за да може да чете пиесите на великия Хенрик Ибсен. Първата си творба пък написва още на девет години – поемата „Et Tu Healy“, посветена на Чарлз Стюарт Парнел, обвиняваща католицизма и изпратена дори до Ватикана в знак на протест от гордия баща Джон Джойс.
Малко преди това обаче Джон Джеймс, който е и един от най-добрите тенори на Ирландия, е освободен от позицията си на данъчен. Започнал е още повече да се отдава на алкохола, изгубил е представа за финансовите им средства и неумолимо и сигурно вече докарвал семейството до бедност. Наложило се малкият Джеймс да напусне йезуитското училище „Клонгоус“, известно и като „Итън на Ирландия“, и за няколко години да се обучава у дома. Голямото семейство започва все повече да свиква с нарастващата мизерия, безразличието на вечно пияния баща и постоянното му носене до вкъщи в безсъзнание. Майка му пък вече е започнала да изпитва малтретирането и циничното поведение на мъжа си, което според Джойс накрая бавно я е убило.
Младият Джойс все пак е приет в друго йезуитско училище – „Белведере“, където няма да плаща такси. Но това място, с неговия строг католицизъм и страховити преподаватели, които бият своите ученици, ще бъде до болка описано в автобиографичния роман „Портрет на художника като млад“. Сред редовете му ще се намери място и за постоянно пияния и безразличен баща.
Какъвто бащата, такъв и синът
Когато малко след осемнайсетия си рожден ден критичният му анализ на пиеса на Хенрик Ибсен е публикуван, Джеймс Джойс получава благодарствено писмо от самия драматург. Този ранен успех е неговото пробуждане, че трябва да стане писател. И въпреки новия порив и успех, именно в колежа в Дъблин, където учи, малко по малко се пуска по пързалката на бащината обремененост. Джон постепенно започва да изскача от Джеймс: тенорът му е изключителен, но такова е и легендарното му пиене.
Въпреки това след като завършва колежа, решен че ще бъде писател и ще се измъкне от мрака на своето ирландско детство, отхвърлил католицизма, буквално избягва в Париж. Там той ще учи медицина. Това, разбира се, не се случва – медицината не е за него. Само след година, прекарана в мизерия, Джойс е привикан в Дъблин с телеграма, съобщаваща за наближаващата смърт на майка му. На нейното смъртно легло той отказва да коленичи и да се моли с цялото семейство и това поставя едно ново начало, с още по-необременено от религията цветно съзнание. Съзнание, което много ще определят като шизофрения.
Блумовден и „Одисей“ – да унищожиш 19 век
Блумовден. Ако сте привърженици на Джеймс Джойс, това би ви говорило нещо. Ако тепърва чувате за него, това е датата 16 юни, на която в цял свят, включително в България, се празнува Блумовден. Той е посветен на главния персонаж в романа „Одисей“ – Леополд Блум – защото именно в рамките на 16 юни се развива цялото действие в творбата, разгърнато в 18 „епизода“. Иновативният подход на вътрешния монолог изстрелва тази така сложна за четене творба в листата с произведения, променили литературата в началото на 20 век. Читателят вижда реалността чрез съзнанието на главния персонаж. Няколкостотинте страници на романа са описани чрез така наречения „поток на съзнанието“, който го превръща в революционен, радикално скъсвайки с Романтизма и Викторианската ера, с литературните похвати от миналия век. И точно неговият стил ще накара Т.С.Елиът да се възхити на Джойс и да сподели на Вирджиния Улф, че според него Джойс „напълно е разрушил деветнайсети век“.
А защо точно 16 юни е в основата на романа? Защото на същата дата през 1904 г., когато Джойс е все още в Дъблин след смъртта на майка си и се опитва да изкарва прехраната си по всякакъв начин, той среща Нора Барнакъл – неговата най-голяма муза и прототип на героинята в „Одисей“ Моли Блум. И също като героя му Леополд Блум, разкъсван от ревност, Джойс постоянно се чуди кой още ѝ се наслаждава. Останала с него до края на живота им, разпалваща любовта и творчеството му, той увековечава датата на тяхната първа среща, защото ако тя не се беше състояла, може би нищо нямаше да е същото.
Живот с един артистичен „шизофреник“
През годините двойката пътува много, живее назаем и на различни места из Европа – първо се местят в Пула, където обаче избухва шпионски скандал и всички чужденци са принудени да напуснат. Семейството тогава се установява в Триест. Там Джойс работи като преподавател по английски език, там се раждат двете му деца – Джордж и Лусия – там започва и завършва сборника „Дъблинчани„, там се задълбочават и проблемите му с парите, пиенето и очите. И тъй като през 1915 г. повечето от учениците му са мобилизирани в Първата световна война, семейството се мести в Цюрих. Бохемската атмосфера на града, пълен по това време с бегълците на артистичните среди, се оказва спасителен пояс за творчеството и финансовия живот на Джойс. Под финансовата закрила на две издателки той успява да издаде „Дъблинчани“, „Портрет на художника като млад“, да започне да пише „Одисей“ и в крайна сметка да го завърши в Париж, където ще живее следващите години.
Джойс до края на живота си ще страда от слабото си зрение и до 1929 г. вече ще има девет извършени операции. Затова през 30-те години пътува често до Швейцария за лечение на очите си. Там той посещава и дъщеря си Лусия, която е диагностицирана с шизофрения. Тя е анализирана от самия Карл Юнг, който след като прочита „Одисей“ заявява, че Джойс е този, който страда от шизофрения, и че ако и бащата, и дъщерята са се запътили към дъното на река, то Джойс се дави, а Лусия потъва.
През 1931 г. Джеймс Джойс и Нора Барнакъл сключват брак след почти 30 години връзка. Тя до последно смята, че той трябва да започне да пише книги, които хората да разбират. И все пак, след като най-накрая изчита „Одисей“, заключва, че може би съпругът ѝ е гений.
Но не много хора успяват наистина да прочетат романа. Той се оказва неразбираем, а за някои труден, дори невъзможен за прочитане. Сякаш Джойс наистина е изпълнил целта си да затрудни и озадачи всички с тайнствената вселена на своя роман. Католическата критика в Дъблин го нарича „антихристиянски, абсолютно неморален, нечетяем, невъзможен да се цитира и да се анализира“. И колко доволен трябва да е бил Джойс само.
