Скандални, порнографски и дръзки – така съвременниците на Густав Климт определят неговите картини. Картини, които са много различни и излизат извън границите на познатото. И един художник, който живее и твори бохемски. Мнозина определят Густав Климт като нечуван талант, надраснал своето време.
Той е роден на 14 юли 1862 г. във Виена. Още от малък е закърмен с изкуство, защото баща му Ернст Климт е художник, а майка му Анна Климт има интерес към музиката. Детството му обаче изобщо не е лесно – Густав има още шест братя и сестри, а родителите нямат постоянна работа. Въпреки че на гърба си изпитва поговорката за музиканта /или пък твореца?/, който къща не храни, малкият Густав решава да последва стъпките на баща си и постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Първоначално започва да рисува фреските в най-различни театри заедно с брат си Ернст и техния приятел Франц Мач, за да може по-късно да се превърне в един от най-видните представители на сецесиона.
Повратен момент в живота на художника се оказва смъртта на баща му Ернст Климт и отговорността за издръжка на семейството, която се пада на него. Пътят на изкуството обаче не се оказва лесен, защото картините на Густав Климт са твърде различни за тогавашните представи. През 1894 г. той получава поръчка да нарисува три картини за украса на тавана на Виенския университет. Те носят имената „Философия“, „Медицина“ и „Правосъдие“ и са завършени през 1900 г., но в крайна сметка никога не биват изложени. Те са определени като скандални и по-скоро „порнографски“, а известно време след това са и унищожени. Подобна е съдбата и на картината „Голата истина“, която също предизвиква множество негативни коментари и дълго време не е показвана. А голата истина е… гола жена.
Но всичко е еротика според Густав Климт и той не се отказва да рисува жени, които са съблазнителни и красиви. Той е гений, надраснал своето време, който не се отказва въпреки критиките. И успехът все пак идва с т.нар. „златен период“. Тогава Климт създава едни от най-известните си картини, които са посрещнати възторжено от критиците. Периодът се нарича така не защото е толкова плодотворен, а заради златните частици, които художникът вмъква в картините си. По време на пътуване в Италия той се впечатлява от мозайките във Венеция и Равена. Така решава да вмъкне позлатата в творбите си.
Може би най-известната му картина от този период е „Целувката“. Тя представлява прегърнати мъж и жена, облечени в красиви туники. Има различни теории за това коя е жената от картината. Най-разпространената теория е, че това е Емилие Фльоге – музата на Климт, която обаче никога не става негова съпруга. Запознават се по позната схема – той дава уроци на младото момиче, а след това съдбите им се преплитат още повече, защото сестра ѝ се омъжва за неговия брат. Емилие е муза на Густав Климт, но далеч не е единствената. Художникът е истински бохем и ценител на женската красота. Освен че рисува много различни и новаторски картини, той е извън границите на това, което се възприема за допустимо.
Макар често неразбиран и критикуван, талантът Густав Климт все пак не може да бъде отречен, дори и от скептичните му съвременници. През 1888 г. той получава наградата „Златен кръст“ за заслуги в изкуството, която му е връчена от името на император Франц Йосиф. Малко по-късно той става и почетен член на Виенския и Мюнхенския университет. През 1897 г. пък основава и школата Виенски сецесион, а неин символ е самата Атина – богинята на занаятите и мъдростта.
Густав Климт умира на 6 февруари 1918 г. във Виена, но оставя разпознаваема следа в изобразителното изкуство. Златни, съблазнителни и красиви са жените в картините му. Новатор, бунтар и непримирим творец – такъв е Густав Климт.
